7. Международни финансови институции

МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД – МВФ е международна организация, основана през 1946 г. с цел насърчаване на международното валутно сътрудничество, постигане на стабилност на валутните курсове, стимулиране на икономическия растеж и постигане на висока заетост. Седалище: Вашингтон и европейско бюро в Париж. МВФ осигурява временна финансова и техническа подкрепа за страните-членки. Обикновено финансовата подкрепа е насочена към подпомагане на платежния баланс.
Споразумението от Бретън-Уудс от 1944 г. предвижда създаването на две нови международни организации - Международния Валутен Фонд, със задача да следи и регулира развитието на системата и Международната банка за възстановяване и развитие, известна широко като Световната банка.
МВФ започва съществуването си през 1946 г. с 39 страни-членки. С течение на времето неговите цели и приоритети се променят, пригаждайки се към новите валутни отношения в света. Към днешна дата (?) членовете на фонда са 185 страни, което ще рече почти цялата световна общност. МВФ има статут на специализирано учреждение към ООН. Интересът към него е голям, защото членството в него е трамплин за дадена държава за членство в Световната банка, а и несъмнени са изгодите за получаване на финансова помощ.
Организационна структура:
• Съветът на управляващите е висшият орган, в него влизат министрите на финансите или управителите на централните банки на отделните страни;
• Директоратът (или Управление на изпълнителните директори) е изпълнителния орган на МВФ. В него е съсредоточена властта за постоянно вземане на решения. Той се занимава с ежедневната дейност на организацията. В състава му влизат 24 директори. Членовете на Директората се срещат 3 пъти седмично за решаване на широк кръг от организационни и административни проблеми;
• Изпълнителен директор, наречен още Разпоредител;
• Съвет;
• Временният Комитет е най-важният орган на МВФ. Членовете му се срещат два пъти годишно – през пролетта и есента. Този комитет може да бъде трансформиран в съвет с правомощия да взема решения.
МВФ има за цел: 1) дa съдейства за международното сътрудничество чрез механизъм на взаимни консултации и взаимопомощ по международни валутни въпроси; 2) да облекчава балансирания растеж на международната търговия и с това спомага за висока степен на заетост и реални доходи, както и за развитието на производствени капацитет на страните-членки; 3) да съдейства за стабилността на валутните курсове; 4) стимулира премахването на валутните ограничения, които пречат на международната търговия; 5) предоставяне временно финансови ресурси на страните членки с адекватни защитни мерки с цел подпомагане на платежните баланси.
България е член на фонда от 1990 г.
СВЕТОВНА БАНКА: замислена по време на втората световна война и основана през 1944 г., Световната Банка първоначално помага за възстановяването на Европа след войната. Сега тя е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Осигурила $17.3 милиарда заеми на страни-клиенти за финансовата 2001, сега работи в повече от 100 развиващи се икономики, допринасяйки за обединяване на финансите с идеи за подобряване на жизнения стандарт и отстраняване на най-лошите форми на бедност. За всеки от своите клиенти Банката работи с правителствени агенции, неправителствени организации и частния сектор, за да формулира стратегията на помощите. Има офиси в държави в целия свят, които представят програмата на Банката и работят с правителството и граждански асоциации.
Световната Банка е собственост на повече от 180 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния Съвет и базирания във Вашингтон Борд на Директорите. Държавите-членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната Банка.
Сега банката представлява един голям, много широк и доста сложен организъм. Тя се превърна в Група, обхващаща пет близко свързани институции за развитие: 1) International Bank for Reconstruction and Development (IBRD) - Международна Банка за Реконструкция и Развитие, 2) International Development Association (IDA) - Международна Асоциация за Развитие, 3) International Finance Corporation (IFC) - Международна Финансова Корпорация, 4) Multilateral Investment Guarantee Agency (MIGA) - Многостранна (мултилатерална) Инвестиционна Агенция за Гаранции, 5) International Center for Settlement of Investment Disputes (ICSID) - Международен Център за Регулиране на Инвестиционите Спорове.
ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ: създадена е през 1991 г. със седалище Лондон; отпуска заеми в подкрепа на политическите и икономическите реформи в източноевропейските страни.
ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ: Европейската централна банка и централните банки на държавите-членки образуват ЕСЦБ. ЕЦБ започва дейността си през 1998 г., а от 1 януари 1999 г. поема отговорността за изпълнението на европейската валутна политика. Органите на ЕЦБ (Управителният и Изпълнителният съвети) всъщност ръководят ЕСЦБ, чиято задача е да управлява паричното обращение и да следи за гладкото функциониране на платежните системи.
ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА: ЕЦБ започва дейността си през 1998 г., а от 1 януари 1999 г. поема отговорността за изпълнението на европейската валутна политика в рамките на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ). Управителните органи на ЕЦБ (Управителен съвет и Изпълнителен борд) ръководят ЕСЦБ, чиито задачи са да следи за паричното обръщение, да провежда операциите по обмен на валутите, да съхранява и управлява официалните валутни резерви на държавите-членки и да насърчава гладкото действие на платежните системи. ЕЦБ е правоприемник на Европейския валутен институт.
ЕВРОПЕЙСКИ ВАЛУТЕН ИНСТИТУТ: създаден е през 1993 г. със седалище Франкфурт. Работи за укрепване на сътрудничеството между националните централни банки, за координиране на валутните политики на държавите-членки, управлява функционирането на европейската валутна система. След въвеждането на единната валута в Общността (1 януари 1999 г.) неговите функции се поемат от Европейската централна банка.