6. Небанкова финансова институция. Видове небанкови финансови институции.

Понятие, правен режим, лицензиране, управление: чл. 1, ал. 5 от ЗБ прави разграничение между банките и небанковите финансови институции /НФИ/ с оглед предмета им на дейност. Кръгът от сделки, които НФИ могат да извършват е значително ограничен в сравнение с този на банките. ЗБ изброява изчерпателно тези сделки. Според него небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки: покупка на менителници и записи на заповед; финансов лизинг; придобиване и управление на дялови участия; сделки с чуждестранни средства за плащане; консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие; консултации относно портфейлни инвестиции; сделки със финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; факторинг; гаранционни сделки.
Видове НФИ:
1) ФИНАНСОВА КЪЩА
► Учредяване и лицензиране: Валутният закон определя финансовата къща като търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин. Чуждестранната валута е всяко законно платежно средство на чужда държава, а като чуждестранна валута в наличност се определят банкнотите и монетите, които са платежно средство в чужда държава, както и издадените в чуждестранна валута пътнически чекове. Извършването на такива сделки по занятие означава извършване в продължение на една година на сделки с повече от двадесет лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра, или отправяне на реклами, покани и предложение до неопределен кръг лица за сключване на сделки. За извършването на тези сделки се изисква писмено разрешение от БНБ. ВЗ определя и правомощията на БНБ при упражняването на контрол над финансовите къщи, които са длъжни да предоставят на ЦБ отчети и доклади във срок, съдържание и форма, определени от БНБ. ВЗ определя и мерките, които БНБ може да предприема при нарушаване на разпоредбите му, в това число и отнемане на лицензите на финансовите къщи, както и административнонаказателни разпоредби за нарушения на финансовата къща при извършване на сделки /глоби, отнемане в полза на държавата/. С наредба № 26 / 2000 г. е определен и редът за извършване на сделки от финансовите къщи с чуждестранна валута по занятие. За издаване на такова разрешение има точно определени изисквания и документи, които трябва да бъдат приложени към заявлението до подуправителя на дирекция “Банков надзор” в БНБ. Разрешението се издава или се отказва издаването му в тримесечен срок. То съдържа точно определени реквизити и е безсрочно. След получаване на разрешението финансовата къща вписва в ТР на съда разрешените сделки в предмета си на дейност. След като представи на дирекция “Банков надзор” заверен препис от вписаното решение, финансовата къща може да започне дейността си. Отказът за издаване на разрешение не подлежи на обжалване.
Наредба № 26 определя и някои задължения на финансовите къщи при осъществяването на сделки с чуждестранна валута: а) задължение за уведомяване в 7-дневен срок на управление “Банков надзор” за нововъзникнали факти и обстоятелства, изменения и допълнения в документите, въз основа на които е издадено разрешението; б) задължение за регистрация на сключените сделки в регистрационен дневник по образец на БНБ; в) поставяне на видно място в помещенията, в които се извършват сделките на копие от разрешението, списък на валутите, условията на сделките; г) задължение за изпълняване на сделките с чуждестранна валута по безкасов начин не по-късно от 5 работни дни от датата на сключването им; д) задължение за представяне в БНБ на информация за вида, количеството и курса на купената и подадена валута; в управление “Банков надзор” – тримесечни баланси, правила за сделките, приетите и утвърдени от финансовата къща вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, заверени годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите.
Преустановяването на дейността на финансовите къщи се отразява в регистъра на БНБ, която уведомява търговските банки и финансовите къщи. При отнемане на лицензията финансовата къща се уведомява писмено от управление Банков надзор, уведомяват се МВР, данъчните органи и обществеността.
► Правен статут – финансовата къща може да бъде АД, ООД и КДА. Към момента на издаване на разрешение от БНБ внесеният капитал не може да е по-малък от 100 хил.лв.
► Управление – в зависимост от правноорганизационната форма на финансовата къща – при АД УС и НС или Съвет на директорите, при КДА – съвет на директорите, а при ООД – управителят на дружеството. Към органите за управление на финансовите къщи обаче има определени изисквания – образование, опит.
2) БРОКЕР – законът не предвижда строго определена правноорганизационна форма, под която брокер да извършва своята дейност – сделки с ценни книжа /акции, приватизационни бонове, менителници запис на заповед и др./. Най-често брокерът заема мястото на посредник при сделките, осъществявани от банките и фондовите борси. Брокерът може да извършва и сделки с инвестиционни договори – ценни книги, които могат да се предлагат публично. За това той трябва да получи разрешение по реда на Наредбата за разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник, което е условие за вписването в съда на един търговец като брокер. Инвестиционните посредници имат точно определен от ЗППЦК предмет на дейност и не могат да извършват други търговски сделки, освен тези за които имат разрешение.
3) ОБМЕННО БЮРО – няма изисквания за правноорганизационна форма, достатъчно е да е търговец по смисъла на ТЗ. По реда на Наредба № 16 на Министъра на финансите за изискванията към дейността на обменните бюра, на същите се издава разрешение за извършване на банкови сделки изключително с чуждестранни средства за плащане в наличност. Това разрешение е задължително изискване за вписването в ТР.