3. Централна банка – правен режим, място в банковата система, устройство и управление

Правен режим и място в банковата система: БНБ е централна банка на РБ. Тя е юридическо лице и освен това притежава изключителното право да емитира банкноти в страната, т.е. ЦБ има монополни права на емисионен институт, който носи непосредствена отговорност за състоянието на паричния оборот в страната. И ЗБНБ определя като основна задача на ЦБ поддържането на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица чрез определяне на основните насоки на парична и кредитна политика, която се съгласува с МС. ЦБ обаче се отчита за своята дейност пред НС, а ЗБНБ изрично прогласява независимостта ù от МС и другите държавни органи, които не могат да дават указания на БНБ.
► Емисията на парите цели поддържане на стабилен стоково-паричен баланс и предприемане на антиинфлационни мерки при регулиране на паричното обръщение.
► ЦБ има регулиращи и контролиращи функции спрямо търговските банки и другите субекти на банковото право. Тези отношения са законово регламентирани. БНБ определя задължителните минимални резерви, които търговските банки са длъжни да поддържат, определя условията и изискванията за поддържане на стабилност на кредитната система и т.н. В литературата инструментите за регулиране се делят на “грубо” и “фино” регулиране. Инструменти на “грубото” регулиране са сконтовият и ломбарден процент, задължителните минимални резерви на търговските банки, определяне лимити за реескортиране, операции на открития пазар в дългосрочни ценни книжа. Инструменти на “финото” регулиране са покупко-продажбата на ликвидни ценни книжа, предоставяне на кредити срещу залог на полици, срочни валутни сделки, определяне на лихвени равнища по съкровищни бонове и др. Регулиращото въздействие на ЦБ се допълва от предоставените ù правомощия да упражнява надзор върху търговските банки с цел осигуряване на тяхната стабилност и защита на вложителите.
► БНБ провежда валутната политика на страната. Тя има право и да определя размера и стойността на кредитите, а оттам и обема на паричната маса в обръщение.
~ Основен регулатор е т.нар. сконтов процент, по който БНБ отпуска кредити на търговските банки. Сконтовият процент е функционално свързан с основния лихвен процент. Повишението на сконтовия процент на БНБ би довело до повишаване на лихвите по всички кредити и влогове, което от своя страна би се отразило на почти всички икономически области. Ето защо размерът на лихвата като мощно средство за регулиране на икономиката, зависи от ЦБ.
~ друго важно средство за регулиране на икономиката е определянето на задължителните резерви на търговските банки при ЦБ, с цел стабилизиране на банковата система и регулиране размера на оборотните средства в икономиката. Повишаването на процента на задължителния резерв има аналогични последици с тези от увеличаването на сконтовия процент.
~ БНБ може да провежда т.нар. политика на открития пазар, която се изразява в продажба на ценни книжа /предимно облигации/ с цел да се изтеглят и мобилизират свободни парични средства от стопанския оборот.
Устройство и управление на БНБ: ЦБ по смисъла на гражданското право е учреждение, чието управление и ръководството се осъществяват от управителен съвет, управител и трима подуправители. УС се състои от управител, трима подуправители и трима членове. Управителят и подуправителите на БНБ се избират от НС за срок от 6 години. Станалите трима членове на УС се назначават от президента за същия срок.
► УС е основен колективен ръководен орган на БНБ. Той заседава най-малко веднъж в месеца, като се свиква от управителя на БНБ или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Правомощията на УС са изчерпателно изброени в ЗБНБ, като по-важните от тях са: определяне на лихвените проценти по операциите на банката; решения по провеждане на паричната и кредитната политика; определяне процентите на минималните резерви, които търговските банки трябва да поддържат; приемане на наредби за регулиране на банковата дейност; решения за емитиране на пари и т.н.; решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката; решения за участие на БНБ в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации. Решенията се приемат с обикновено мнозинство.
► в БНБ има три основни управления – “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”, които се ръководят от подуправител, определен от НС. Управление “Емисионно” има за задача а поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката. Управление “Банково” при възникването на системен риск за стабилността на банковата система осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в ЗБНБ и в приетите от УС нормативни актове. Управление "Банков надзор" – надзорът се осъществява от подуправителя, съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на лицензия за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.
Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, избран от УС, след одобрение на председателя на Сметната палата.
► Отношенията на БНБ с държавата са подчинени на специална регламентация. БНБ е официален депозитар на държавата, организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговските и други банки. При договорени с МФ условия действа като агент по държавни дългове или по дългове, гарантирани от държавата. По принцип БНБ не може да предоставя кредити под каквато и да било форма на държавата или на държавни институции освен кредити за сметка на покупки на специални права на тираж от МВФ, предоставени от УС при определени условия, като срокът за ползване на заема от държавата е до 90 дни.
► Бюджетът на БНБ се приема от НС, а контрол по изпълнението му се осъществява от Сметната палата. БНБ представя на НС годишен отчет за своята дейност, годишния си счетоводен отчет заедно с одиторския доклад и отчета за изпълнението на бюджета си.
~ БНБ не може да придобива недвижими имоти и вещни права освен за задоволяване на служебните си нужди и за ведомствени жилища за своя персонал; предпазване от загуби във връзка с кредитни сделки, като е длъжна да се освободи от тях в срок от 3 год. от придобиването им. БНБ има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.
~ Освен в предвидените в ЗБНБ случаи БНБ не може: да отпуска кредити или да купува ценни книжа или други прехвърляеми инструменти; да поддържа депозити в лв.; да поддържа каквито и да е депозити при местни лица.
~ БНБ може да учредява или да участва в дружества във връзка с осъществяваната от нея дейност. Тя не може да участва в дружества като неограничено отговорен съдружник. БНБ се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси, както и от мита по вноса и износа само във връзка с основната си дейност и въз основа на план-сметка, утвърдена от МФ.
~ БНБ може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато РБ има интерес.
~ Седалището на БНБ е град София. Може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина. Има печат със своето наименование и с изображение на герба. Основният капитал на БНБ е 20 мил. лв. БНБ формира фонд "Резервен", който се образува от отчисления в размер на 25% от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет. Когато в баланса на БНБ сумата на активите ù спадне под сумата на нейните задължения и на основния ù капитал, МФ предоставя на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от МС, на сума, необходима за покриване на недостига. Този ред за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд "Резервен" и по специалната резервна сметка на банката.