2. Организацията на съдебната експертиза в Република България.

Още през 1978 г. Ив. Вакарелски пише, че е необходимо "създаване на централен научноизследователски институт за съдебни експер тизи, който да наблюдава, анализира и обобщава експертната практика във ведомствените експертни учреждения, да упражнява контрол и ръководство, да съдейства за повишаване равнището на експертната дейност и т.н.".Ето защо считаме, че организацията на съдебната експертиза следва да се разглежда на две равнища:
- наличие на структурна организация на съдебната експер тиза в стройно изградена система и
- наличие на нормативна база с трайно изградени и утвър дени принципи.
Както е известно, липсва единен институт за съдебни експертизи, въпреки че при някои от тях имаше такава централизирана уредба, каквато беше при съдебно-счетоводните експерти. Положителен пример са съдебните криминалистични експертизи, съсредоточени в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при МВР с аналогични звена в териториалните дирекции на вътрешните работи. Тази стройна организация се запазва и досега, но институтът се намира на ведомствено подчинение, поради което не винаги съдебните експертизи се приемат еднозначно, тъй като са извършени във ведомствен институт.Съдебно-счетоводна експертиза, която обаче също се нуждаеше от усъвършенст ване. От 1 април 1984 г. пре минава на организационно подчинение на Министерството на право съдието, а методическото ръководство беше възложено на Министер ството на финансите. Тя стана "самоуправляваща се", лишена от методично ръководство и контрол особено след ликвидиране и на териториалните служби за съдебно-счетоводни експертизи.На трето място като положителен пример могат да се посочат съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза. специализираните катедри при висшите медицински училища оказваха и оказват методична помощ на съдебните експерти в областните градове при съответните болници.Но и тук липсва нормативно утвърдена централизирана институция, която в методическо отношение да направлява работата на специалис тите в тази област.Що се отнася до другите различни по вид и особено разпростря немите в практиката експертизи като автотехническата, строително* техническата и други експертизи, не може да се говори въобще за централизирано оказване на организационна и методическа помощ. Естествено всеки експерт работи по приет от него начин. Така че остава единствено съдът да преценява доколко поднасяната му информация в) качествена и го подпомага при решаване на делата въз основа и им другите доказателства.В Софийския градски съд е вписано в регистъра на юридическите лица и сдружение с нестопанска цел Съдебно-счетоводни експерти в РБ-я.На практика в това отношение е въведен монопол за обучение,подготовка и контрол,като от Института за следдипломна квалификация при УНСС,а експертите могат единствено да са от университета - във Варна и Свищов,като може да има и от други държавни и свободни университети.
От казаното дотук се налага изводът, че структурната организация съдебната експертиза в нашата страна е децентрализирана и на тази основа е съмнително ефективна.Това ни дава основа да подкрепим безусловно Ц. Цеков, който приема, че е нужно създаването на "Единен център (институт) в нашата страна, който да решава организационните и методическите въпроси на съдебната експертиза,като се извади от ведомствената й подчиненост независимо от видовата принадлежност. Или основоположник на бъдещата експертна институция - специализиран институт за съдебни криминалистични експертизи, може да бъде Научноизследователският институт по криминалистика и кри минология при МВР, който да излезе от подчинение на ведомството. Със своята база, висока квалификация на специалистите в областта на съдебно-криминалистичните експертизи, с разновидността на извърш ваните криминалистични експертизи, с възможността да се прилагат различни методи по вид научни дисциплини за доказване по безспорен начин на обективната истина и др. той може да бъде основен център , към който да се изградят по видове дейност експертни звена и на оста налите съдебни експертизи. Следваща стъпка следва да бъде изграждането на регионални звена със съответна специализация в зависимост от видовете експер тизи. По този начин ще се решат основни въпроси на съдебната експер тиза, включително и оказване на ефикасна методическа помощ и конт рол върху работата на всички експерти. Очевидно е, че за да се защитят по най-добрия начин интересите на обществото, респ. на органите на досъдебното и съдебното произ водство, на гражданите, се налага пълна централизация на съдебните експертизи.
На второ място, организацията на съдебната експертиза е свър зана с наличие на ефективна законова и подзакопова база, която да регулира дейността й единствено на основата на закона. Определено трябва да се каже, че нормативната база на съдебните експертизи е безвъзвратно остаряла. Успоредно с това, "в движение" се извършват частични промени, някои от които са палиативни по своя характер. Ето защо е наложително не само приемане на закон за съдебните експертизи, но и кодификация на безбройните подзако-нови актове, които уреждат нейната организация. Въпреки изпитваните трудности при прилагане на тази остаряла нормативна база обаче тя е тази, която урежда въпросите на съдебните експертизи и всички следва да се съобразяват с това. Така че организа цията на съдебната експертиза в РБългария се основава на действащите законови и подзаконови актове.
- Усъвършенстване институцията на съдебната експертиза, т.е. създаване на независим институт за всички видове съдебни ек спертизи, извънведомствената им подчиненост и регионални звена, обслужващи компетентните органи;
- Усъвършенстване на нормативната база, като се приеме Закон за съдебните експертизи, както и нови, съответстващи на настоящия етап от социално-икономическото развитие на държавата, други законови и подзаконови актове;
- Усъвършенстване на реда и начина за назначаване на съдеб ните експерти, като се въздигне правоспособността в основен принцип за назначаването им от ръководителя на експертния институт.