20. Кредитно писмо. Документарен акредитив

КРЕДИТНО ПИСМО: правна уредба – ТЗ. Кредитното писмо е едностранно нареждане на една банка, с което тя нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице парична сума до определен размер. По своята правна същност то е вид делегация за плащане.
Кредитното писмо се характеризира със следните признаци:
► то е едностранна търговска сделка, тъй като е волеизявление на един търговец до друг търговец;
► то е едностранно овластяване (упълномощаване) на една търговска банка да извърши плащане на парична сума до определен размер на трето лице. От кредитното писмо като вид юридически факт възниква правото (представителната власт) за изпълняващата банка, наречена делегат, да плати парична сума до определен размер на трето лице.
► то е вид делегация за плащане, тъй като съдържа общите признаци на този вид делегация. При нея са налице три правни субекта: делегант, делегат и делегатар. Делегант е лицето, което делегира права на друго лице да извърши определени правни действия (плащането). В случая това е първата банка – банката наредител. Делегат е лицето, което е оправомощено да извърши правните действия. В случая това е втората банка, която ще извърши плащането. Делегата е лицето, което има право да получи паричната сума.
Кредитното писмо се отличава от обикновената упълномощителна сделка по това, че то освен упълномощаването съдържа и едно нареждане – властническо волеизявление. Тъй като в частното право (гражданското, търговското) правните субекти са равнопоставени, за да може едно лице да нарежда на друго да извърши определено правно действие (в случая плащането на трето лице), е необходимо преди това да се сключи договор между тези две лица, по силата на който делегантът (банката) да има право да нарежда на делегата (изпълняващата банка). Такъв договор е кореспондентският договор между банката наредител и банката изпълнител. Той прилича на договора за разплащателна сметка, но се отличава от него по своите страни и по своя предмет. В практиката се нарича договор за кореспондентска сметка. Кореспондентският договор е съглашение между две или повече банки, по силата на който те се задължават да извършват превеждане на парични суми от една на друга банка и плащания на трети лица. Кореспондентският договор е основание за издаване на платежни нареждания, платежни искания за незабавно инкасо, пътнически чекове, менителници за изплащане в друго населено място и др. Поради това и кредитното писмо намира приложение в тези случаи.
Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки, с които банката наредител е в кореспондентски връзки, и те са в различни населени места.
Кредитното писмо е юридически факт, от който възниква за третото лице получател право да получи посочената в него парична сума. Поради това третото лице трябва да има екземпляр от това писмо (платежно нареждане, менителница и др.). В случаите, когато кредитното писмо е ценна книга на заповед (менителница, чек), третото лице има право да джироса (прехвърли) правата си по ценната книга на заповед на други лица. При изплащането на паричната сума на третото лице банката платец трябва да отбележи платената сума върху кредитното писмо, за да не плати два пъти.
АКРЕДИТИВ: според легалното определение на ТЗ акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите условия.
Акредитивът се характеризира със следните признаци:
► той е една от основните форми на плащане в международната и външната търговия (при външотърговските договори за продажба на стоки). Като такава форма на плащане той се включва като клауза в тези договори. Въз основа на тази клауза купувачът (вносителят) се задължава да организира заплащането на стоката чрез откриване на акредитив в полза на продавача.
► акредитивът е форма на безкасово плащане, тъй като при него плащането на цената на продадената стока става по безкасов начин чрез платежни документи.
При акредитивната форма на плащане, когато купувачът и продавачът са в различни градове или държави, четири търговскоправни субекта са обвързани от три търговски правоотношения: 1) Първото правоотношение е между купувача и неговата банка. То възниква от договора за откриване на акредитив (акредитивна сметка). По силата на този договор обслужващата банка се задължава да открие акредитивна сметка в полза на продавача или да обещае плащането на определена парична сума на продавача; 2) Второто правоотношение е между банката на купувача, наречена акредитивна банка или банка издател на акредитива, и банката на продавача, наречена авизираща банка. Това правоотношение възниква от договор за кореспондентска сметка, по силата на който банката на продавача се задължава да изплати на продавача преведената ù сума от банката на купувача; 3) Третото правоотношение е между банката на продавача и самия продавач (износител). То възниква от едностранното обещание на авизиращата банка под формата на писмено волеизявление, с което тя се задължава да плати на продавача цената на продадената стока при предаване в срок на описаните в него писмени документи за изпращането (експедирането) на стоката на адреса на купувача и изпълнение на другите условия, посочени в него.
Страните в тези правоотношение се наричат наредител или акредитиводател – това е купувачът на стоката; акредитивна банка (банка издател) – банката на купувача, изпълнител на неговото нареждане; авизираща банка – банката на продавача, която му съобщава за открития акредитив в негова полза чрез писменото волеизявление; и бенефициер – продавачът, получател на паричната сума.
Акредитивът е един от най-сигурните способи за обезпечаване плащането на купената стока, тъй като при него цената на стоката се заделя предварително по акредитивната сметка на купувача в полза на продавача и банката на купувача се задължава да изплати цената на стоката при представяне на документите за нейното експедиране на адреса на купувача.
Видове акредитиви: в ТЗ са уредени следните видове акредитиви: 1) отменяем и неотменяем; 2) делим и неделим; 3) прехвърляем и непрехвърляем; 4) потвърден и непотвърден.
Отменяем е този акредитив, който може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен. Това може да стане по искане на наредителя (купувача) до неговата банка. Това може да стане при условия, определени в договора за продажба на стоката. Неотменяем е този акредитив, който не може да бъде отменен или изменен без съгласието на бенефициера (продавача на стоката). В ТЗ е установена презумпцията, че ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменим. Делим е този акредитив, при който плащането на паричната сума по откритата акредитивна сметка може да стане на части. В ТЗ е установена презумпцията, че акредитивът е делим, освен ако не е уговорено друго. За да бъде неделим, трябва да е изрично посочено в него. Прехвърляем е този акредитив, при който бенефициерът (продавачът) може да прехвърли правата си по него върху друго лице. Презумпцията на ТЗ е, че ако не е уговорено друго, акредитивът е непрехвърляем. Потвърден е този акредитив, при който авизиращата банка поема самостоятелно задължение да плати сумата по акредитивното писмо независимо от това дали банката на купувача ще ù преведе тази сума. По принцип потвърден е само неотменяемият акредитив.