2. Източници. Йерархия на източниците на банковото право

Източници на банковото право – съвкупност от нормативни актове, регулиращи банковите обществени отношения.
1\ Конституцията на РБ е основен източник на банковото право и урежда обществено-икономическото устройство на страната и формите на собственост, с което предопределя същността и характера на банковата система. КРБ установява и принципа на либерализма на дейност на стопанските субекти и тяхната равнопоставеност, на което се основава и изгражда банковата система в страната. КРБ урежда и правния статут на БНБ като централна банка на държавата със специфични функции.
2\ Закони – регулират основните имуществени отношения, породени от осъществяването на банковата дейност. Основни закони са Закон за банките (той е реципиран и съобразен с европейските директиви); ТЗ, ЗДСК, ЗЗД и ГПК (доколкото съдържат разпоредби относно банковото право); Валутен закон, Закон за гарантиране влоговете в банките, Закон за преобразуване на ДСК, Закон за особените залози, Закон за публичното предлагане на ДЦК и др.
3\ Подзаконови нормативни актов – преобладават в системата на източниците на банковото право. Това са преди всичко наредбите на БНБ, издадени по силата на законова делегация: Наредба № 2 за разрешенията (лицензите), издавани от БНБ; Наредба № 3 за плащанията; Наредба № 4 за позициите на банките в чуждестранна валута; Наредба № 6 за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение; Наредба № 7 за големите експозиции; Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките; Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби; Наредба № 10 за вътрешен контрол в банките; Наредба № 11 за управление и надзор върху ликвидността на банките; Наредба № 21 за задължителни минимални резерви, които банките поддържат в БНБ.
Като източници на банковото право могат да се разглеждат и някои ПМС, които уреждат валутни, финансови и платежни отношения.