17. Банкова карта

Има два основни вида банкови карти – кредитни и дебитни. С Наредба № 16/1995 г. се урежда само дебитната карта, наречена в Наредбата само банкова карта.
Наредбата определя договора за банкова карта като съглашение между издателя и картодържателя, по силата на което последният може да нарежда на издателя да извършва следните разплащания: ► теглене на пари в брой чрез терминални устройства /АТМ/;
► плащане чрез терминални устройства /ПОС/;
► превод между сметки чрез терминални устройства АТМ;
► справочни и други платежни операции.
Предмет на договора е извършване на някоя от посочените операции чрез издаване на банкова карта. Този договор е разновидност на договора за банкова сметка, защото предпоставка за сключването му е наличието на открита разплащателна сметка на картодържателя в банката издател.
Договорът е формален – писмената форма е условие за действителност. Той е реален договор – сключването зависи от реално открит влог по разплащателна сметка.
Фактическият състав на договора е сукцесивен – издаването на карта се предхожда от откриване на разплащателна сметка с определен от страните авоар.
Страни по договора са банката (издател) и картодържател, който може да бъде само дееспособно физическо лице. Договорът е двустранен – поражда права и задължения и за двете страни. Той е несамостоятелен (обслужващ), тъй като сключването и изпълнението зависят от договора за разплащателна сметка.
Предпоставка за изпълнение на договора е издаването на банкова карта, която е пластмасова карта (с магнитен носител на информация), върху която е записана информация по електронен начин и която се използва за многократно идентификация на картодържателя и извършване на посочените разплащателни операции. Банковите карти подлежат на персонализация. На лицевата страна се поставят името на картодържателя, номерът на картата и датата на изтичане на срока на нейната валидност.
Правата, които банковата карта материализира могат да се упражняват само чрез въвеждането на картата в терминални устройства АТМ и ПОС. Задължена страна по тези права е банката издател. Правата могат да се упражняват само след въвеждане на персонален идентификационен номер /ПИН/, който по своята правна характеристика има значение на правно валиден подпис, който легитимира картодържателя като наредител и титуляр на правата, материализирани в банковата карта. Картата може да се разглежда като документ за електронно разплащане чрез банка, поименна ценна книга, прехвърлима чрез цесия.
Задължения на страните:
► задължения на картодържателя – да поддържа определен авоар по своята сметка;
► задължения на банката издател – да изпълнява нарежданията на картодържателя и да извършва исканите от него разплащания и услуги; да определя максимална сума за денонощие или седмица, до която картодържателят може да извършва разплащания, като банката може едностранно да променя лимитите, но трябва да уведомява картодържателя за извършените промени.
Основание за прекратяване на договора е изчерпване на авоара на картодържателя, което води до невиновна невъзможност банката да изпълнява нарежданията му. Страните могат да уговарят и други основания. Развалянето на договора се подчинява на общите правила за разваляне на търговските сделки.
Сред нововъведенията в банковото дело най-голяма популярност имат кредитните карти, които представляват документ, обединяващ в себе си платежно-разплащателни и кредитни функции. Банковите кредитни карти предполагат участието на три страни в операциите: притежател на картата; банка; търговец. Механизмът на използване на кредитните карти е приблизително следният: те се издават от специални компании – емитенти или банки. Използват се като средство за плащане на получените стоки или услуги от притежателите им и представляват гаранция на банката за извършване на плащането, в това число и за сметка на открит кредит на притежателите им. Търговците, които приемат такива карти за уреждане на платежните отношения, предварително дават своето съгласие пред банката за това. На практика притежателите на кредитни карти ги използват като средство за удължаване на падежа за плащане, т.е. като документ, който им дава право да придобиват стоки на кредит.