16. Банкова сметка. Откриване и водене на банковите сметки. Разплащателни сметки

С договора за банкова сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която приема и извършва по негово нареждане плащания по наличните суми срещу определено възнаграждение. Правната уредба е в ТЗ и Наредба № 3 за плащанията. Договорът има съществените белези на договора за поръчка, но от друга страна титулярът на сметката е длъжен да авансира средствата като ги вложи в банката, което пък е характерно за договора за паричен влог. Т.е. договорът за разплащателна сметка има комплексен характер и е несамостоятелен вид банкова сделка. Той се сключва в писмена форма (необходима за действителността му) по писмено искане на лицето. Към заявлението се прилагат учредителният акт, актът за оправомощаване на лицата, които имат право да се разпореждат със сметката и образци от подписите им.
Договорът за разплащателна сметка е двустранен и възмезден. Поражда задължения и за двете страни които трябва да са взаимни и еднородни (винаги да се изразяват в пари). Освен това той е реален договор – необходимо е към момента на сключването титулярът да преведе по нея определена сума. Основното задължение на банката е да изпълнява нарежданията на титуляра и да го уведомява за извършените операции поне веднъж месечно в писмена форма. Банката дължи на титуляра и уговорената с договора лихва.
Основно задължение на титуляра е да плати на банката определено възнаграждение и направените разноски по извършените операции.
Предмет на договора за банкова сметка е откриването на следните видове сметки:
► текущи (разплащателни) сметки за съхранение на пари, платими на виждане без предизвестие от клиента – най-често откриваните банкови сметки.
► депозитни сметки за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиента или други предварително уговорени условия за плащане;
► текущи бюджетни сметки за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства;
► набирателни сметки – използват се за съхраняване и използване на пари от поделения на клиента, необособени като самостоятелни лица;
► спестовни сметки – предназначени за съхранение на пари на гражданите срещу издаване на лични спестовни книжа или аналогичен документ;
► акредитивни сметки за предоставени пари за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на акредитивните условия;
► инвестиционни сметки – това са депозитни сметки с висок процент. При внасяне на по-крупни суми всеки депозит се разглежда като самостоятелен контракт с определен падеж и за сума над определен минимум обикновено банките издават депозитни сертификати.
► ликвидационни сметки – съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
Допустимо е откриването и на други сметки, за което се изисква разрешение от БНБ.
Договорът е задължително условие за извършване на безкасови плащания. В практиката много често тези договори се сключват при общи условия, използването на които пести време при сключването на договорите, но може да доведе до неравнопоставеност между страните. Това налага въвеждането на специални правила за защита. Според някои автори общите условия са подзаконов норм. акт. Според други те са предварителни уговорки на една от страните, част от съдържанието на определен вид договор. Това становище е по-приемливо, тъй като общите условия са задължителни за страните само ако те ги приемат и се съгласят с тях. Правният режим за общите условия в банковата дейност се съдържа в чл. 38 - 40 ЗБ. Правната уредба на общите условия в търговските и гражданскоправните отношения се прилага субсидиарно. Банките са длъжни да сключват договори за влог с предварително изготвени общи условия, които трябва да бъдат с едно и също съдържание за всички клиенти на банката, да бъдат обявени в помещения, в които клиентите имат достъп. За другите видове банкови сметки няма указано в закона задължение за предоставяне на общи условия.
Тъй като договорите за банкова сметка са формални, общите условия на банката обвързват клиентите само ако са им били предадени при сключването на договора. Освен това другата страна трябва писмено да се е съгласила с тях. Това е достатъчно условие за пораждане на действие на общите условия. Действителното запознаване на клиента е ирелевантно.
Общите условия на договора за влог задължително трябва да съдържат уговорки относно лихвите, периодите на лихвените плащания, минимална сума която се приема, минимален срок, размер до който влоговете са гарантирани. Нарушаване на тези изисквания води до недействителност на договора, административнонаказателна и преддоговорна отговорност. Банките могат да уеднаквяват общите си условия с разрешение на КЗК, но не трябва да ограничават свободното уговаряне на цените и да увреждат интересите на клиентите.
По правило договорите за банкова сметка са с продължително изпълнение. За изменение на договора поначало се изисква съгласие и на двете страни. За да се улесни изменението чл. 16, ал. 3 от ЗЗД фингира съгласието на насрещната страна, която ако не е съгласна трябва в дадения ù срок да заяви че отхвърля промените.
Действието на договора се изразява в три насоки: 1) изгубва се индивидуалността на отделните вземания – те не могат да се прехвърлят, да се залагат или да се компенсират поотделно. Само салдото може да бъде предмет на сделки; 2) за отделните вземания на титуляра към банката не тече давност. С вписването им те се обезличават, отнема се индивидуалността им; 3) салдото се прави периодично и трябва да бъде двустранно констатирано от банката и титуляра чрез изваждане на по-малкия сбор на дебита или кредита.
Банката може да изиска наличието на минимален остатък по сметката и други условия за вида сметка. Тя не може да откаже да извърши безкасово плащане от сметка на титуляра, ако е допустимо от законодателството, затова по своята същност нареждането му е едно пребразуващо право.
Прекратяването на договора става по общите правила, но обикновено се уговаря комисионна клауза, предвиждаща обстоятелствата, при настъпване на които се прекратява договорът /обикновено искане на титуляра 30 дни предварително/.