15. Общото и различното между съдебния експерт - вещото лице и другите субекти в процеса. Заплащане на труда му и тарифа за формиране на заплащането.

Като всеки участник в наказателния процес, вещото лице в наказателния процес не осъществява нито една от основните функции в него - обвинителна, защитна или ръководна. Между неговия процесуален статут и процесуалния статут на другите участници в наказателния процес има както сходство, така и различие.
1. Общото между вещото лице и свидетеля се състои в следното:
• в процесуална форма (писмено заключение и показания) по сочват обстоятелствата по делото, които са им станали из вестни;
• длъжни са да се явят пред съответния орган, след като са при зовани по установения ред;
• длъжни са да посочат достоверни данни по делото;
• показанията на свидетеля и заключението на вещото лице са доказателствени средства;
• носят наказателна отговорност, ако посочат недостоверни данни.5
Различието между вещото лице и свидетеля може да се разкрие в няколко основни насоки:
• основанието за привличане на дадено лице като свидетел са обстоятелства по делото, които той е възприел пряко или опо-средствено, докато вещото лице не разполага предварително с информация за факти по делото;
• докато, образно казано, свидетелят се "определя" от обстоя телствата, вещото лице се привлича поради притежаваните от него специални знания;
• свидетелят посочва фактите така, както ги е възприел, а вещото лице отразява в заключението си извод, който е направил в резултат на проведеното от него изследване;
• свидетелят обикновено е незаменим, докато експертът може да бъде заменен с друг, ако възникне такава необходимост;
• докато свидетелят посочва фактите, които са му известни само чрез разпит, вещото лице се разпитва от съда или органите на досъдебното производство само при необходимост;
• основанията, които изключват възможността за привличането на свидетеля и вещото лице в наказателния процес са различни;
• вещото лице не може да бъде довеждано принудително, както свидетелят, в случай че по неуважителни причини не се яви пред органа, който го е призовал.
Има сходство и различие между процесуалния статут на вещото лице и специалиста-технически помощник. Общото е, че:
• притежават специални знания, въз основа на които участват в процеса на събиране и проверка на доказателствата;
• не са субекти, а участници в наказателния процес;
• длъжни са да се явят пред органа, който има правомощие да ги ангажира в наказателния процес, а в случай че не изпълнят това задължение по неуважителни причини, им се налага глоба;
• работят под непосредствения надзор на органа, който ги е наз начил;
• едни и същи са основанията, които изключват възможността за ангажирането им в наказателния процес.
Различието между вещото лице и специалиста-технически помощник се изразява в следното:
• докато функцията на специалиста-технически помощник е на
базата на специалните му знания да оказва съдействие на раз- следващия орган или съда при изготвянето на доказателствени средства, вещото лице самостоятелно изготвя заключението си като доказателствено средство;
• специалистът-технически помощник може да дава мнение по един или друг въпрос във връзка с изготвянето на веществените доказателствени средства, но за разлика от заключението на вещото лице, неговото мнение не се включва към доказател ствения материал по делото;
• за разлика от ангажирането на специалиста-технически по мощник, привличането на дадено лице в качеството на вещо лице се осъществява в строго регламентирана процесуална форма;
• в сравнение със специалиста-технически помощник, вещото лице има по-голяма процесуална самостоятелност;
• за разлика от вещото лице, за специалиста-технически помощ ник не е предвидено процесуално задължение за самоотвод.
2.Заплащане.
Редът за определянето и получаването на възнаграждението па експерта е регла ментиран в наредбите на министерствата и ведомствата, които са ангажирани с из вършване на експертизи. Когато експертизата е била включена като служебна задача, на експерта се заплаща 50 на сто от полагащото се възнаграждение (чл. 8, ал. 3 ПМС 111). Не се заплаща възнаграждение на експертите от специализираните служби при Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за из вършените експертизи при изпълнение на служебни задачи (чл. 8, ал. 4 ПМС).
НАРЕДБА №1 ОТ 5 МАЙ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне па възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фир мени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност.
Чл. 2. Тази наредба се прилага и за експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела.
Глава втора УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 3. Определянето на възнагражденията по отделните видове експертизи се извършва по реда на глава четвърта от тази наредба.
Чл. 4. (1) При определяне на възнагражденията органът, възло жил експертизата, съобразява и преценява:
1. сложността и спецификата на поставените задачи;
2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;
3. времето, необходимо за извършване на експертизата;
4. обема на извършената работа;
5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;
6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за из вършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.
(2) Обстоятелствата по т. 3, 4 , 5 и 6 се установяват от вещото лице със справка-декларация съгласно приложението.
Чл. 5. Пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвяне на експертизата, не влизат в размера на възнаграждението и се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й проти воречат.
Чл. 6. Разпоредбата на чл. 4, т. 5 не се прилага в случаите, I които експертизата е извършена от вещо лице, което е държавен слу жител или работи по трудов договор в специализиран орган или инсти тут в системата на Министерството на вътрешните работи и Мини стерството на правосъдието. В тези случаи възнаграждението се оп ределя еднократно.
Глава трета РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 7. (1) Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително, с първоначален депозит, който се внася по сметката на органа.
(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение в размер предвидения мини мум по чл. 13.
(3) Първоначално възнаграждение в минималния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1, по преценка на органа, възложил експертизата.
(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към ек спертизата.
Чл. 8. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се прилагат документи за извършените разходи.
(2) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първона чално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение при условията на глава втора.
(3) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експертизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.
Чл. 9. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с |изготвяне на експертизата, се декларират отделно в справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се представят оправдателни документи.
(2) Не се признават за разходи:
1. пътни за самолет;
2. пътни над 20 лева в една посока без представяне на билет;
3. квартирни пари над 35 лв. за една нощувка.
Чл. 10. (1) Възнаграждението на вещото лице се заплаща от орга на, назначил експертизата, от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.
(2) Първоначалното възнаграждение на вещото лице не се изплаща, ако органът, възложил експертизата, не приеме заключе нието.
Чл. 11. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се заплащат заедно с определеното възна граждение от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.
(2) Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат и за всяко явя ване на вещото лице пред органа, назначил експертизата.
(3) Ако вещото лице не представи документи за пътни и квартир ни, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата, при условията на чл. 5 и 9.
Чл. 12. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за из разходваните средства по чл. 10 и 11.
Глава четвърта РАЗМЕРНА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 13. (1) За отделните видове експертизи се заплаща мини мално възнаграждение, както следва:
(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.
Чл. 14. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 лв.
(2) Броят на часовете се установява от справка-декларация по чл. 4, ал. 2.
Чл. 15. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 може да бъде увеличено до 100% .
(2) За експертизи, извършени по нареждане на органите по чл. 1 в почивни дни и национални празници, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 се увеличава съответно със 75% и 100% .
Чл. 16. Извършените необходими разходи за изготвяне на експертизата се заплащат съгласно справка-декларация по чл. 4, ал. 2.
Чл. 17. (1) Окончателният размер на възнаграждение се определя съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 15.
(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице,
се прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 2.
(4) Ако първоначално определеното възнаграждение е по-високо, се заплаща окончателно определеното.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:§1. (1) "Вещо лице" по смисъла на тази наредба е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 2006 или специалист по чл. 200в от Закона за съдебната власт. (ДВ, бр. 61 от
2003 г.)
(2) "Вещо лице" е и специалист със специални знания и умения, което в други нормативни актове е наречено "експерт".
§ 2. "Необходими разходи" по смисъла на тази наредба са използвани материали, консумативи, съоръжения и други, без които експертизата не може да бъде изготвена.
§ 3. "Действително отработен час" по смисъла на тази наредба е времето за извършване на: оглед на обекти, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други, необходими за изготвяне на експертизата.