14. Банков влог и банков депозит

БАНКОВ ВЛОГ: за разлика от обикновения влог, при договора за паричен банков влог собствеността върху вложените пари преминава върху банката (влогоприемател). Тя придобива право на разпореждане върху влога, като се задължава да го върне. Договорът за паричен банков влог съчетава белезите на договор за влог и договор за заем, т.е. по своята правна природа това е договор за неправилен влог. Банката не само съхранява вложената парична сума, а става неин собственик, като дължи връщане на парите в същото количество и в същата валута.
► Предмет на договора могат да бъдат само пари. Той е реален договор – необходимо е постигане на съгласие между страните, но и предаване на парите от влогодателя на влогоприемателя. Влагането на парите има транслативен ефект – собственик става банката.
► Страни по договора са влогодателят (ФЛ, ЮЛ, търговец) и влогоприемателят (само банка).
► Договорът е едностранен – поражда задължения само за банката – да върне определена сума пари заедно с уговорената от страните лихва, затова е и възмезден.
► Формален – писмената форма е условие за действителност;
► Самостоятелен – изпълнението не зависи от изпълнението на друг договор.
Влогодателят има право да изтегли вложените пари когато пожелае, дори да има уговорен срок на влога. Изискуемостта на задължението на банката е обусловена от едностранното волеизявление на влогодателя. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва като при безсрочен влог, ако страните не са уговорили друго (диспозитивно начало).
Банката е длъжна да издаде документ на влогодателя, срещу представянето на койято сумите се внасят и плащат. При различие между данните в банката и издадения документ се презумира, че данните в документа са верни.
Банката не може да се позовава на обективна невъзможност за изпълнение, тъй като тя носи риска за изплащане на привлечения чрез влогови сделки заемен капитал и риска за неизпълнение, включително неблагоприятните последици от неплатежоспособността на кредитополучателите.
Прекратяването и развалянето на договора става по общия ред на ТЗ. Вземането на влогодателя не се погасява по давност. От паричен влог суми могат да бъдат теглени от упълномощено лице само с пълномощно с нотариално заверен подпис, да бъдат посочени банковите сметки и търговските банки.
БАНКОВ ДЕПОЗИТ (обикновен банков влог): с договора за обикновен банков влог банката се задължава да пази предадените ù парични знаци, ценни книги или движими вещи срещу възнаграждение. Това е договор за правилен влог, чийто предмет са индивидуално определени движими вещи, които трябва да бъдат върнати. Страни по договора са влогоприемателят (банка) и влогодателят (ФЛ или ЮЛ). Договорът е реален, двустранен и възмезден. Основно задължение на банката е да пази чуждите вещи, предадени за пазене. Те остават собственост на влогодателя и банката не може да ги ползва.
Договорът е формален, но тук писмената форма произтича от задължителната писмена форма за сключване на търговските сделки. Срокът е уговорен в полза на влогодателя, които може да си поиска вещта по всяко време, даже да е уговорен друг срок. Тогава възнаграждение се дължи само за времето на пазене на вещта, но и разноските, които банката е направила с оглед уговореното времетраене на влога.
Договорът за банков депозит е разновидност на договора за банков влог. Негов предмет е приемане от банка на влог за управление на ценности на друго лице. Той има белезите на договор за непаричен банков влог. Банката не става собственик на вещите и не може да се разпорежда с тях. Банката има право на възнаграждение, даже да не е уговорено. Затова договорът е двустранен и възмезден, самостоятелен договор.