13. Банкови сделки – понятие и видове

Банковите сделки са вид търговски сделки, от категорията на абсолютните или обективните търговски сделки. Видовете търговски сделки, които банката може да извършва, са изброени в чл. 1, ал. 2 ЗБ. В основата им са два договора: за влог и за заем. Друго характерно за банковите сделки е предмета - винаги е парична сума и поради това при тях винаги е налице парично задължение.
Банковите сделки (видовете банкови операции) се делят на : 1. Пасивни – свързани са с набирането, привличането на чужди средства, капитали от неограничен кръг лица, изразяват се във формиране на собствения капитал и мобилизиране на чуждия. Типична банкова пасивна операция е договор за влог. Делят се на: сделки свързани с набиране на собствения капитал и сделките, формиращи резерви и печалби. Сделките свързани с мобилизиране на привлечените средства включват: междубанкови кредити, всички срочни и безсрочни депозити на гражданите, влогове на ЮЛ, както и техните разплащателни сметки; 2. Активни – свързани са с предоставяне за временно ползване на ограничен кръг от лица на така набраните средства или капитали – най-типична сделка е договор за банков кредит. В тези сделки банката решава дилемата – рентабилност или ликвидност, като стремежа е да се осигури ликвидността; 3. Неутрални – при тях банката не влага средства за извършването им, а само се явява посредник – например безкасови плащания, банков превод и др.
Друг вид деление: 1. Самостоятелни сделки – изчерпват изцяло икономически ефективното отношение на сделката; 2. Несамастоятелни – обикновено са посреднически сделки; 3. Сконтови операции – представляват закупуване от банката на дългосрочни документи като полици, които удостоверяват дълг на едно лице към друго лице. Сконтовите операции са ликвидни, ако закупените стойности са качествени – стокови, финансови, кредитни. При нужда от ликвидни средства банките могат да ги разконтират в БНБ или друга ТБ; 4. Факторинг – те са по-рискови. Банката изкупува вземания, оформени с чекове, платежни нареждания и други платежни документи; 5. Приемане на влог и управление на ценности на други лица – това всъщност е правилен влог (вещта няма да се ползва), а неправилен е когато се дължи вещ от същия вид, но не точно същата.