12. Възлагане на съдебната експертиза. Правни основания. Актове с които се назначават в наказателното и гражданско производство.

Действията по назначаването и възлагането на експертиза са тясно свързани и взаимно обусловени, но са относително само стоятелни. Докато назначаването на експертизата, както се посочи, обхваща процеса от вземането на решение за необходимостта от използване на съответните специални знания в процеса на доказването и изготвянето на акта (постановление или определение) за нейното извършването, възлагането й е дейност по връчване на акта за назна-чаване на експертизата.
Експертизата се възлага на специалисти от съответно учреждение или организация. Учрежденията, организациите и специалистите, които могат да извършват експертизи, се определят в съответствие с Постановление № 111 на Министерския съвет. Съгласно чл. 1, ал. 2 от този нормативен акт министерствата и другите ведомства съгласу вано с Министерството на правосъдието определят учрежденията, организациите и институтите, които извършват експертизи, или пре доставят специалисти за възлагане на експертизи. Ръководителите на министерствата, другите ведомства, организациите и институтите пред ставят пред съответния окръжен (градски) съд специалисти с висока квалификация, на които може да се възлага експертизи. Представените специалисти се утвърждават от комисия в състав: председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, началникът на следствената служба в съответния регион и представител на общината.
Когато е невъзможно да се назначи вещо лице от дадено учреж дение или организация, тогава тя се възлага на специалисти извън съответните учреждения и организации. Съгласно чл. 9 от ПМС 111: извършването на експертизата може да се възлага на частни лица специалисти само когато няма съответен специалист в държавно учреждение, обществена организация и научен институт.
Извод:Фактът, че се отдава приоритет на извършване на експертизи в учреждения и организации, отколкото на специалисти, работещи извън тях е напълно обясним. От една страна, се изхожда, че съответното учреждение разполага с необходимата апаратура за извършване на експертизата, а от друга - че специалистите, които работят в него, притежават необходимите за провеждането на експертизата специални знания.
В съответствие с чл. 124, ал. 1 НПК органът, който е назначил експертизата, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, постра далия, както и наличността на основание за отвод. Актът за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако не даде заключение или даде невярно заключение (чл. 151, ал. 2 НПК). Както показва практиката, тези изисквания се прилагат предимно в случаите, когато експертизата се възлага на конкретно лице, а не на учреждение.
Когато експертизата се възлага на учреждение или организация, актът за назначаването й се изпраща на техния ръководител, който осигурява условия за нейното извършване. Ако в акта за назначаване на експертизата е посочено само учреждението (организацията), тогава техният ръководител определя експерта, който трябва да я извърши Функцията на ръководителя на учреждението, където ще се из вършва експертизата, е на посредник между органа, който назначава експертизата, и експерта. Задачата му е да посочи вещото лице, което трябва да проведе експертизата, и ако е необходимо, да се разпореди за осигуряване на необходимите условия за нейното извършване. Тази дейност се извършва от него по силата на административно, а не на процесуално задължение.. Ако не възложи изпратената му за из вършване експертиза или пък не създаде необходимите условия за ней ното провеждане, той носи административна отговорност.