12. Вътрешнобанков контрол

Правната уредба на вътрешно банковия контрол е Наредба № 10 / 03.06.1993 г. на БНБ за вътрешния контрол в банките
Вътрешният контрол в банките се организира като независима оценъчна дейност за законосъобразността и съответствие то с вътрешните нормативни актове на извършваните банкови сделки и свързаните с тях операции. Той се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансовите, счетоводните и др. операции, извършвани от банките, както и на начина, по който се упражняват правомощията на длъжностни лица при вземане на управленски решения. Функцията на вътрешния контрол е да подпомага органите на управление на банките при вземането на управленски решения от финансов и организационен характер и да следи за изпълнен им.
Общият вътрешен контрол в банките се осъществява от органите, учредени съобразно действащото законодателство и устава на банката. Специализираните органи за вътрешен контрол се определят от органите за общ вътрешен контрол на банката. Специализираните органи проверяват: реалното съществуване на активите, защита срещу загуби, ефективността на провежданата дейност по отношение на привличане на капиталови ресурси; наличие на критични явления и съотношения по адекватността на капитала, ликвидността и рентабилността на банката; лихвения и валутния риск на банката, спазването на изискванията за образователно, квалификационно и професионално равнище на банковите служители. Вътрешният контрол се осъществява едновременно като превантивен, текущ и последващ контрол върху позициите на банката и отделни нейни дейности и сделки. Ръководителите и служителите на банката са длъжни да съдействат на специализираните органи за вътрешен контрол при осъществяване на тяхната дейност.
Основни обекти за вътрешен контрол: органите за ВК установяват дали: записаните счетоводно операции са реално осъществени; счетоводно са отразени всички действително извършени операции, без да са допуснати пропуски; отразените парични суми по отделните операции са вярно изчислени и точно посочени. Органите за вътрешен контрол проверяват дали съответните длъжностни лица са имали необходимите правомощия за извършването на действия от името и за сметка на Б.; дали извършените сделки не застрашават или увреждат правата и законните интереси на акционерите и кредиторите на банката; законосъобразността на извършва ните банкови сделки и операции и по-конкретно следят и дават заключение за ликвидността, адекватността на капитала, образуването и използването на задължителните специални резерви (законовите провизии), изчислението и плащането на данъчните и други задължения към държавата.
Специфични обекти на вътрешния контрол за законосъобразност: спазване на ограниченията, установени с разрешението (лицензията) на Б според действащото законодателство и устава на Б; наличието на опити на клиенти и служители на банката за легализиране на облаги от престъпни действия; наличие на опити за опосредстване на парични преводи и плащания по незаконни сделки и сделки, върху които са наложени забрани; за незаконосъобразни Б операции, срочността и точността на изпълнение на поетите от Б задължения по сключените от нея договори; достатъчността и реалността на основанията и обезпеченията по предоставените от банката кредити, аванси, поръчителства (авали), гаранции и други ангажименти по сделки, които водят до реална или потенциална рискова експозиция;
За извършената проверка се съставя акт от лицата, осъществили контролното действие и актът се предоставя на компетентните органи на банката за запознаване с констатациите, съдържащи се в тях и за предприемане на мерки за въздействие. Ако съответният компетентен орган е лично засегнат от констатациите на контролните органи, констативният акт се предоставя на висшестоящия орган.
Ако при контролното действие, проверка или инспекция се установят данни за извършени престъпления, органите за специализиран вътрешен контрол уведомяват незабавно органите за банков надзор при БНБ и прокуратурата.