1. Предмет и система. Хетерогенен характер на банковото право

Понятие, същност и предмет на банковото право: терминът банково право се употребява в няколко аспекта – банковото право като отрасъл на правото, като наука и като правно явление. Като отрасъл на правото банковото право е съвкупност от правни норми, които регулират обществените отношения, възникващи в връзка с осъществяване на банковата дейност. Обособяването на банковото право като наука е обусловено от наличието на банковото право като отрасъл на обективното, материално право. Предмет на науката банково право е изучаването му като отрасъл, като част от обективното материално право; предлагане на по-ефективен способ за управление на банковите правоотношения. Банковото право като правно явление – то е продукт на обществената и икономическа необходимост да се ръководят определени процеси в икономиката, пряко свързани и породени от осъществяването на банковата дейност. В този смисъл то е обективно правно явление.
Предмет на регулиране на банковото право са обществените отношения, които възникват във връзка с осъществяване на банковата дейност. По своето естество това са финансово - парични отношения, които се пораждат по повод сключване и изпълнение на банкови сделки между банки и небанкови институции, а от друга страна останалите субекти – физически и юридически лица. Предметът на банковото право има комплексен, нехомогенен характер – включва в състава си търговски, граждански и публични правоотношения на власт и подчинение във връзка с упражняване на държавна политика и надзор върху търговските банки.
Методът на правно регулиране е такъв, какъвто е характерът на правната норма. Когато правоотношението има публичноправна природа, тогава методът на правно регулиране ще бъде властнически и правните норми ще имат императивен характер и обратно – когато регулираните обществени отношения нямат публичноправен характер, методът ще бъде на равнопоставеност.
Банковото право в правната система на българското право: съществен е въпросът дали банковото право следва да се разглежда като част от финансовото право, съответна част от публичното право или като част от частното право. Основен критерий за разграничаване на отраслите в правото е предметът на правно регулиране. Банковата дейност е вид частна търговска дейност, която поражда частни, а не публични обществени отношения между равнопоставени субекти, които се регулират от нормите на търговското и гражданското право, имащи предимно диспозитивен характер. От друга страна обаче, в случаите, в които се става дума за публични правоотношения, те ще бъдат регулирани от административното и финансовото право.
Система на банковото право: най-общо може да се раздели на обща и особена част. Общата част разглежда възникването, съществуването и прекратяване на банкови институции и органите им на управление, издаване и отнемане на лицензи, отношения с трети лица и др. Особената част разглежда отделните банкови сделки.