7. Същност на правото. Философски определения.

Едно от ценностните оценъчни явления, които се отразяват в правото и участват във формирането на неговата същност е свободата. Отн-ието м/у правото и свобода е един от изразите на съдържанието на правото. На това основание правото се определя като мяра на свобода. Правото не е източник на свободата. Нейният първоизточник е съответното естествено право. Свободата получава юридически израз като възможно и дължимо поведение на правните субекти и правните отн-ия, и правните връзки.
Свободата е възможността на личността да има поведение, съответстващо на нейната вол. В правото тя намира своя институционален израз. Свободата се проявява ч/з правото и в правото. Анализът на правото като нормативна с-ма показва, че от гл.т. на отразеното в него, съдържанието му се формира от 2 групи явления.
Към І-та група спадат обществените отн-ия, които предопределят специфичното в съдържанието на видовете правни отн-ия. Тук се отнасят и явленията, които в резултат на отразяването им в правото придобиват качествата на юридически факти.
Към ІІ-та група се отнасят явленията, които имат ценностен оценъчен х-ер и поради това формират метаюридическите качества на правото. Това означава, че от начина по който те се съдържат в правото зависи неговата същност. Поради това ФП се интересува от този тип явления, отразяващи се в правото. Той играе определяща роля за начина, по който явленията от І-та група получават своята правна регламентация.
Свободата се превръща в субстанция на правото, за да бъде защитена с позитивноправни ср-ва. Свободата трябва да се установява в правото на основата на принципа: свободата на личността завършва там, където започва свободата на другите личности. По този начин правото става определител на мярата на свобода. В правото трябва да се установява обективно необходимостта мяра на свобода. Мярата на свобода, която правото следва да установява е исторически обусловени преди всичко от икономическите условия. Освен това правото трябва да установява равна мяра на свобода. Равноправието е атрибут на правото. Без равноправието правото се превръща в своята противоположност и поради това не може да съществува трайно. На фактическото неравенство м/у личностите в обществото правото трябва да противопоставя равноправието. Така се постига равновесието в обществото. Правото трябва да е установено в закон, обективно необходима равна мяра на свобода.