5. Историческо развитие на философията на правото.

ФП възниква първоначално като наука за естественото право, разбирано като норм. с-ма, независима от позитивното право. По-късно тя преминава през развитието си като наука и преди всичко за отн-ието м/у естествените права и позитивното право. В епохата на Просвещението 3-тото съсловие включва в с-мата на свободните идеи отричането на феодалното право и обосновава тезата за съществуването на естественото право. Когато това съсловие овладява държавната власт, то отразява в конституционни и др. източници на правото естествените права на човека. Така те получават своя юридически израз в позитивното право.
Обект на изучаване на естественоправната школа стават естествените права и тяхното институционализиране в позитивното право (П). На естествените права се гледа като самостоятелно явление, произтичащо от биологичната и социална същност на човека. На тази основа се търси връзката им с позитивното П. Съвременното развитие на естественоправната школа е главно в посока на теоретичната обосновка на необходимите позитивноправни гаранции за всички естествени права на човека. Това ново развитие на естественоправната школа е обусловено от процесите, к/о произтичат в съвр. общество.
Естественоправната школа в съвр. си вид е основата, в/у която се формира учението за правата на човека. Отразените в м/ународното и вътр. П естествени права е обекта, който то трябва да изучава. Интеграционните процеси протичат м/у м/ународното вътр. П, изразени в областта на естествените права са основа за формирането на единно учение за правата на човека.
Като позитивно правно учение, което все повече се освобождава от политологичните аспекти, то ще придобива х-ер на учение за основните субективни права. След като естествените права се отразяват в м/ународното и вътр. право, придобиват х-ер на основни субективни права.
Основен проблем на учението за правата на човека става този за позитивноправната защита на човешките права. Това отговаря на съвр. развитие на обществото.