21. Право и правосъзнание.

Специфичното в отношението между правото и правосъзнанието е обусловено като обстоятелството, че през последното преминават всички останали ценностни явления, преди да получат нормативното отразяване. Правосъзнанието притежава качества, които му позволяват да отразява в себе си всички други метаюридически явления. Освен това правосъзнанието има силно изразен оценъчен характер. Правосъзнанието има универсален характер. То е оценъчното явление, което опосредява отразяването в правото на всички останали ценностни явления. Правосъзнанието е една от формите на колективното индивидуално съзнание. То е разновидност на социалното отражение. В противотворческия процес е определяща ролята на колективното правосъзнание, докато при реализиране на правото главна роля играе индивидуалното правосъзнание. Правосъзнанието е относително самостоятелно оценъчно явление. За формиране на съдържанието на правосъзнанието съществена роля играе обективното право. Правосъзнанието не притежава регулативни качества. Поради това то не е източник на правото. В процеса на формиране на качествата на правото расте ролята на общата философия на правото и на отрасловите правни философии за формиране на правосъзнание, отговарящо на обществените потребности. Правосъзнанието има съществено значение при тълкуването в правото.