18. Цел и право.

Отн-ията м/у право и цел е обусловено от социалното предназначение на правото. То е ср-во за постигане на социални цели. Правото служи за осъществяване на цели, които си поставя законодателят. Тъй като правото регулира обществени отн-ия и обществени връзки, целите на които то служи имат обществен х-ер. Това поставя правно-социологичните проблеми за ефективността на правото, като ср-во за постигане на социални цели. Тази част от проблемите на отн-ието м/у право и цел се включват в предмета на философията на правото.
Целта е субективно явление. Тя е продукт на съзнанието. Разнообразието на целите е обусловено от разнообразието на интересите. Това показва х-ера на връзката м/у цел и интерес. Целта се формира и съществува в съзнанието. В нея се включват интелектуални и волеви моменти на съзнанието. В целта се съдържа осъзнаването на направлението на поведението и неговия резултат, ч/з избор на начините, ср-вата и условията за неговото постигане. Целта, която се отразява в правните норми обхваща психическите процеси, които имат качествена х-еристика на фактор, определящ направлението на тяхното възд-ие в/у правните субекти с оглед постигането на определен резултат със средствата на правата. Целите, които се поставят за решаване, ч/з правото, съществуват в съзнанието и се проявяват като елемент от индивидуалното и обществено правосъзнание. От правосъзнанието целите се отразяват в обективното право. Целта се включва във волята, която се влага от законодателя в правни норми.
Целта като ценностно-оценъчно явление съществува независимо от правото. Тя е едно от метаюиридическите явления, които формират общата х-еристика на правото. Правото и целта са две качествено различни явления. Целта е оценъчно явление, което с регулативните си качества може да направи целта й реална и постижима. Целта притежава ценностни и оценъчни качества.
По тази причина тя се отразява в правото. Без нея правото губи насоката на своето възд-ие. Целите се отразяват в правото, като по този начин му придават качеството целенасоченост. Целите, които се отразяват в правото, не трябва да се противопоставят на целесъобразността при реализирането му.