16. Право и интерес

Връзката м/у правото и интересите е разкрита още от древногръцкия юрист Ултинян. Различията в интересите той поставя в основата на разделеността на правото на частно и публично.
Частното право (ЧП) се отнася до интересите на отделната личност, публичното право (ПП). Интересите на личността са основават на потребностите. Последните са източника на интересите. За задоволяване на интересите, ч/з правото се формират цели. Постигането на определени цели изисква формирането на воля. Тя се включва в правните норми и така се осъществява връзката м/у интереса и правото.
Интересът се проявява като осъзната потребност. Той е субективно отражение на реално съществуващите потребности. Интересът трябва да съответства на потребностите. В противен случай не е налице осъзнат процес. Несъответствието м/у съзнаването на интереса и обективното съществуващата потребност е един от източниците на волунтаризма в правото. Осъзнатият интерес се включва в правосъзнанието и се отразява в правото. Интересът се закрепва в правото. Той се свързва с принудителните възможности на правото. Ето защо правото е ср-во за защита на интереси. Интересът е свързан пряко с установените в правото субективни права. В крайна сметка правото гарантира реализирането потребностите на личността. Сблъсъците на интереси намират отражение в правото. На противоположните интереси правото противопоставя равноправието. По този начин, правото служи за поддържане на противоречивите интереси в определени граници. В правото се отразяват, както индивидуални, така и колективни интереси. Интересите са обвързани по особен начин с другите оценъчни явления, които се отразяват в правото. Интересите обуславят до голяма степен начина, по който тези явления се отразяват в правото. Това показва определящото място на интересите при формиране качествата на правото.