15. Граждански и политически права на човека.

Либерализмът познава преди всичко “негативните” свободи. Те се наричат така, защото гарантират личната неприкосновеност както от намесата на други лица, така и от държавата. Тези свободи осигуряват произвола на лично д-ие, степента в която не пречи другиму.
Политическите права повтарят структурно и смислово негативните свободи, но са насочени навън към взаимод-ие и най-вече към контрол на държавните органи. Либерализмът поставя като основен проблем – кои субективни права са неотменима същност на отделния гражданин. Легитимността на с-мата от закони и самото законодателство произтичат изцяло от структурите и процедурите на легалността. В този смисъл правната с-ма се схваща като нещо неутрално и неподвластно на политическите пристрастия.
В друг случаи – републиканизма залага на обективния правен ред, в който са намерили израз в съвр. живот и взаимния респект. Правото е част, страна на политиката. На преден план излиза формирането на обща воля, относно действащите норми и цели. Едва на тази база се определя съдържанието на частните интереси.
Политиката се разглежда като конкуренция и координация на силите за прокарването на преди всичко частни интереси. Тя служи за налагане на оптимални стратегии за удовлетворяване на интересите.
Нравствени добродетели и първични форми на солидарност – в/у тях възниква нещо като обществен организъм, насочен към реализирането на една колективна цел, несъвпадаща с пазарните принципи и с административното държавно управление.
Смисълът на политиката не е само в посредничеството м/у частните интереси и администрацията. Самата политика е социализиращ процес, начин на мирогледно мотивиране и дори на промяна на възгледите.