14. Естествени права и субективни права.

Естествените права (ЕП) – ценностни явления. Начина им на отразяване и защита в позитивното право има съществено значение за качествената х-еристика на съвр. общество. Във връзка с това правовата държава се определя като държава, в която правата на личността са ефективно защитени. Ефективните права се обуславят от биосоц. същност на личността. Те произтичат непосредствено от биосоц. природа на личността и съответно на биосоц. й потребности. Те са израз на естественото състояние на личността и в този смисъл са ЕП. Те имат нормативен х-ер и не са съставка в нормативната с-ма на обществото.
ЕП са ценностно явление и съществуват независимо от позитивното право. Тяхното решаващо значение за съществуването и проявлението на личността е причината те да се отразяват във всички видове обществени норми. Те са съдържание на нравствените, обичайните, корпоративните, религиозните правни норми. Те имат регулативни свойства, но тъй като техните регулативни качества не отговарят на величината на ЕП, като ценност, налага се тяхното отразяване в правото. По този начин те биват гарантирани със ср-вата на позитивното право.
Предвиждането на правна принуда е необходимо, за да се гарантират ефективно ЕП на личността. Отн-ията м/у тях са отн-ия м/у неправни оценъчни явления и правото като норм. с-ма. ЕП получават израз и защита в специални правнонормени актове или обособени части от тях. На ЕП на личността съответстват и естествени задължения. В съвр. условия се налага тенденцията на засилване на ролята на м/ународните правни ср-ва за защита на ЕП на личността. Така се дава възможност след изчерпване на вътрешноправните ср-ва за защита субективните права да възниква ново процесуално субективно право като се сезира Европейската комисия по правата на човека (ЕКПЧ). Възм-стта за м/ународна защита на ЕП на личността се дължи на това, че те не са свързани с юридическите качества на гражданин на съответната държава, те са човешки права.
На всяко естествено право трябва да съответства установено и гарантирано субективно право. Така се нормират основните субективни права на личността. В м/ународното право се наричат права на човека.
Основно е само това субективно право, което съдържа в себе си естествено право. Реализирането на основното субективно право не е възможно без установяване в правото на множеството други субективни права. Те не са отражение на естественото право. Те са производни субективни права. Имат спомагателен х-ер, предназначени са да гарантират реалното проявление на основните субективни права, от които произхождат. Производните субективни права установяват процесуални субективни права, ч/з които се гарантира реализирането на основните субективни права, а оттам и се защитават и самите естествени права.
Субективните права на владение, ползване, разпореждане спомагат реализирането на естественото право на собственост. Исковата защита също спомага за реализирането на основното право на собственост. Така се изгражда демократичното право като с-ма от установени и гарантирани субективни права. Това е ядрото на съвременните хуманни правни с-ми, превръщащи държавата в правова и кореспондираща с м/ународното право, което установява и гарантира основното субективно право на личността.