13. Естествените права на личността и позитивното право.

Естествените права са ценностно явление, начин на отразяване и защита в позитивното право, на които има съществено значение за качествената х-еристика на съвр. общество.
Естествените права (ЕП) са обусловени от биосоциалната същност на личността. Те са израз на естественото състояние на личността и в този смисъл са естествени права. Това означава, че ЕП нямат нормативен х-ер. ЕП не съществуват в формата на самостоятелна норм. с-ма. ЕП нямат регулативни свойства. ЕП като ценностно явление се отразяват съдържанието на правото и така участват във формирането на неговите качества. С-ма от това отразяване е, те да бъдат гарантирани със ср-вата на позитивното право. Предвиждането на право на принуда е обективно необходимо, за да се гарантира ефективно ЕП на личността.
В процеса на отразяване в позитивното право, ЕП запазват х-ера си на метаюридическо явление. Това озн., че отн-ията м/у тях и правото са отн-ия на неправно ценностно явление и правото, като норм. с-ма.
На ЕП на личността съответстват естествените задължения. Те са свързани със съответните потребности на личността. Без тяхното изпълнение личностите не могат да съществуват и се проявяват в естественото си състояние и в този смисъл са естествени задължения. Естественото задължение започва там, където завършва естественото право. Поради това на всяко естествено право съответства естествено задължение. Естествените зад-ия също се отразяват в различни видове обществени норми. Без изпълнението на естествените зад-ия не могат да реализират ЕП. Ето защо отразяването на естествените зад-ия в правото гарантира реализирането на ЕП.