12. Право и нравственост.

Особеностите на отн-ията м/у правото и нравствеността са свързани главно с това, че последната е ценностно-оценъчно явление, което както правото има нормативен израз.
Нравствеността като нормативна с-ма има сложен състав. Това предопределя разнообразието в отн-ията м/у нея и правото. На І-во място в нравствеността се включват принципите и нормите на етиката. Главната тяхна особеност се изразява в това, че съдържат задължението на добродетели, т.е. да се прави добро другиму.
Етичните норми и принципи не трябва да се включват в съдържанието на правото, тъй като последното за разлика от тях съдържа т.нар. отрицателни задължения, т.е. задълженията да не се причинява другиму вреда. Правото само по изключение може да установява задължения да се прави добро другиму.
В гражд. право се съдържат положителни юридически задължения с цел защита на естественото право на собственост. Това са главно случаите на предвиждане на задължението за чужда собственост да се полага грижата на добър стопанин както се изразява закона. Нравствеността съдържа принципите и нормите на морала. Те за разлика от етичните принципи и норми, съдържат задължението да не се причинява вреда другиму, т.е. предвиждат отрицателни задължения.
Отрицателните задължения, които се установяват както в правните норми с оценъчен х-ер, така и в морала с основата, в/у която се проявява органическата връзка м/у тях. Ето защо моралните принципи и норми съдържат отрицателни задължения, главното ср-во за гарантиране на тяхното спазване от психическата принуда. За да могат да се отразяват в правото, моралните принципи и норми трябва да съществуват едновременно с него в съответствие със собствената си природа. Моралните норми са отворена и свободна от формално институционализиране с-ма. Моралът е единственото ценностно оценъчно явление, което участва във формиране качествата на правото ч/з пряко проникване в него като готови норми. Според така нареченото положително направление, правото е част от нравствеността, а правните норми се отнасят към етичните норми. В рамките на нормативната с-ма на обществото правото и нравствеността съществуват самостоятелно. Отн-ията м/у правото и правните норми и принципи не трябва да бъдат еднозначни. Правните норми, които нямат оценъчен х-ер не влизат в отн-ие с нравствените принципи и норми. Освен че се отразяват в правото, моралните принципи и норми служат като критерии за правилното реализиране на правото. Докато в наказателното право намираме отразени множество морални принципи и норми, то в гражданското право те играят съществена роля при реализирането му.
Моралните принципи и норми са критерии за установяване кога е налице злоупотреба със субективно право. Те са критерии при тълкуване на правото, тъй като етичните принципи и норми съдържат положителни задължения, те не могат да изпълняват тази роля. Ето защо във всички правни норми, с които се възлага тази роля следва да се употребява морални, а не нравствени принципи и норми.