10. Право, свобода и правна принуда.

Принудата и друго оценъчно явление, което се отразява в правото и така участва във формирането на неговите качества. Правото съдържа в себе си своето отрицание. От една страна, то е форма на официална свобода. От друга страна то е форма на принуда.
Ограничаването на свободата на личността по правнопринудителен ред не е определящо в същността на правото. Принудителността на правото всъщност е функция на обстоятелството, че то е форма на социална свобода. Тъкмо защото правото установява мяра на свобода, последната трябва да бъде гарантирана със специфични правно-принудителни ср-ва. Това е правно-философския въпрос за оправданието или основанието на принудителността в правото. Този проблем е свързан с проявлението на правото като ограничител на свободата. Без ср-вата на правната принуда не може да бъде гарантирано реализирането на установената в правото мяра на свобода. Без специфичната си принудителност правото не би могло да добави нищо съществено към формите на свобода, установени в другите норм. с-ми. Принудата е възд-ие в/у личността с цел нейното поведение да протича в съответствие с чужда воля. Принудата е противоположност на свободата. Правата принуда е пряко свързана със съдържанието на правните предписания. Ценностният х-ер на правната принуда се проявява в нейното съотн-ие с другите качества на правото.
Степента на ценност на правната принуда е обусловена от степента, в която тя осигурява реализирането на други ценностни явления, отразени в правото. Правната принуда не трябва да се отъждествява с държавната принуда. Н-р психическата правна принуда се изразява във взаимод-ието в/у съзнанието на субектите на правото, за да се осъществят с поведението на вложената в правото воля, в замяна на тяхната собствена воля. Физическата правна принуда е възд-ие в/у правния субект в съответствие с предвидената в правото възм-ст за физическо насилие, за да се осъществи правното предписание въпреки противната му воля.