9. Основни права на човека и гражданите.

Идеята за основни неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в Коституциите на държавите и в редица международни актове. Така се защитават най-важните ценности - живот, свобода и др. Основните права и свободи на гражданите според най - разпространената класификация са три групи:

1. Лични - създават условия за свободно съществуване и развитие на личността. Те очертават ограниченията за вмешателство на Държавата в личния живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са взаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. междунар. актове. Тези права са основа на демокрацията.

2. Политически - създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяване на Д власт. Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за гражданските и политическите права.

3. Социално-икономически - създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите. Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.
Най-значимо право – това е правото на живот – чл. 28 К. Посегателството върху живота се наказва като най-тежко престъпление. 38 НарС отмени смъртното наказание и го замени с доживотен затвор без право на замяна.
1) право на лична свобода и неприкосновеност (чл.30).
а) Никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношеие; насилствена асимилация; медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл.29).
б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство в/у личната неприкосновеност.
Изключения - при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.
2) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу незаконно посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения - само в предвидените от закон случаи.
3) личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съдебната власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.
4) неприкосновеността на личността се гарантира и чрез конституционната забрана за вмешателство в личния живот на гражданите – чл. 32 ал. 1 Тук се има предвид неприкосновеността на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).
5) относно статуса на лицата, които са застрашени да бъдат санкционирани и обвинени в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. К. провъзгласява презумцията, че обвиняемият е невивен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 К.
6) К. провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изкл. се допускат само с резрешение на съд. власт (за предотвратяване на тежки престъплениня)
7) израз на свободата на гражданина е нег. право свободно да избира св. местожителство, да се предвижва по територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декларация за правата на човека.
8) Правото и задължението на българските граждани да ползват и изучават бълг. език. (чл. 36). Това право и задължение е един от факторите за съхраняване на българската идентичност. Официания език в РБ е българският (чл.3). Случаите в които се използва само български език се определя със закон.
9) на гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи – чл. 37.
10) К. провъзграсява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътрешно присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира св. възглади. Никой не може да бъде преследван поради св. убеждения. (законодателя е имал предвид полит).
11) чл. 39, 40, 41 “комуникационни права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез различни средства не подлежат на цензура печатът, електр. медии; право на информация. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.
12) К. предоставя право на гражданите да искат, получават и разпрострaняват информация. Също не е абсолютно право.
13) гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Те го упражняват за защита на своите политически, икономичски, социални и др. интереси
14) Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Еволюция по отношение на предишните К-и: с изменение на НК от 1990 г. – адвокатскта защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в качеството му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във всички стадии на съдебния процес.
15) К. задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица – чл. 7. Това е лично право на гражданите да търсят отговорност от държавата за нарушените им права. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска и наказателна. Отговорността на държавните органи е само гражданска, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове (тя не носи отговорност ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДВПН.
16) от наличие на българско гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина да се ползват от закрилата на държавата. Това произтича от правнополит. връзка между тях.