9. Основни права на човека и гражданите.

Идеята за основни неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в Конституциите на държавите и в редица международни актове. Така се защитават най-важните ценности - живот, свобода и др. Основните права и свободи на гражданите според най-разпространената класификация са три групи:

1. Лични - създават условия за свободно съществуване и развитие на личността. Те очертават ограниченията за вмешателство на държавата в личния живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са взаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. международни актове. Тези права са основа на демокрацията.

2. Политически права и свободи - създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяване на държавна власт. Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за гражданските и политическите права.

3. Социално-икономически права - създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите. Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.
Най-значимо право – това е правото на живот – чл. 28 КРБ. Посегателството върху живота се наказва като най-тежко престъпление.

****

Изброяване на някои от най-важните основни права:

- Право на лична свобода и неприкосновеност (чл.30).
а) Никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение; насилствена асимилация; медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл.29).
б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност.
Изключения - при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.

- Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу незаконно посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения - само в предвидените от закон случаи.

- Личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съдебната власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.

- Неприкосновеността на личността се гарантира и чрез конституционната забрана за вмешателство в личния живот на гражданите – чл. 32 ал.1. Тук се има предвид неприкосновеността на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).

- Относно статуса на лицата, които са застрашени да бъдат санкционирани и обвинени в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. КРБ провъзгласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 КРБ.

- Конституцията провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изключения се допускат само с разрешение на съдебната власт (за предотвратяване на тежки престъпления)

- Израз на свободата на гражданина е неговото право свободно да избира своето местожителство, да се предвижва по територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декларация за правата на човека.

- Правото и задължението на българските граждани да ползват и изучават български език. (чл. 36). Това право и задължение е един от факторите за съхраняване на българската идентичност. Официалния език в РБ е българският (чл.3). Случаите в които се използва само български език се определя със закон.

- На гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи – чл. 37.

- Конституцията провъзгласява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътрешно присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира своите възгледи. Никой не може да бъде преследван поради своите политически убеждения.

- чл. 39, 40, 41 “комуникационни права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез различни средства не подлежат на цензура печатът, електронните медии; право на информация. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.

- Конституцията предоставя право на гражданите да искат, получават и разпространяват информация. Също не е абсолютно право.

- Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Те го упражняват за защита на своите политически, икономически, социални и др. интереси

- Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Адвокатската защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в качеството му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във всички стадии на съдебния процес.

- Конституцията задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица – чл. 7. Това е лично право на гражданите да търсят отговорност от държавата за нарушените им права. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска и наказателна. Отговорността на държавните органи е само гражданска, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове (тя не носи отговорност ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДВПН.

- От наличие на българско гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина да се ползват от закрилата на държавата.