8. Конституционен статус на гражданите. Принципи. Гражданство.

Правният статус на човека и гражданина е система от правни норми, които определят неговото положение като субект на правото в държавата и обществото. Правното положение е система от фактически отношения между човека и обществото. Конституционното право установява само основите на правния статус на човека и гражданина. Основните права са неотменими, те не могат да бъдат ограничавани. В гражданското общество държавата и гражданите са равнопоставени правни субекти.
Правният статус на гражданина се състои от два правни института:
А) на българското гражданство;
Б) на правата, свободите и задълженията на гражданите;
Конституцията установява само основите на правния статус на гражданите, а не го урежда цялостно.

Принципи на правния статус на гражданите:
1.Равноправие – чл.6: ”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона...”
2. Хуманизъм – човекът стои в основата на гражданското общество; полагат се специални грижи за някои социални групи (деца, жени, старци).
3.Демократизъм-права на гражданите за участие в управлението;
4. Съчетаване на обществените с личните интереси на гражданите-предоставените от К права и свободни не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес;
5. Единство на права и задължения;

Българско гражданство (БГ)
1. Същност на гражданството – то е трайна правно-политическа връзка на едно лице с държавата, по силата на която това лице попада под държавновластническото върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони.
Българските граждани, където и да се намират, имат всички конституционнни права и задължения. Те са под закрилата на РБ и когато пребивават в чужбина. Чл.25, ал.4 –“Гражданин на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга Държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБ ”.
Чужденците, които пребивават в РБ, имат всички конституционни права и задължения, с изключение на тези, за които се изисква БГ (напр. те нямат избирателни права, не могат да заемат държавни длъжности). Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон .
2. Придобиване на БГ:
а) принцип на произхода - децата следват гражданството на своите родители, без да е необходимо да извършват каквито и да е правни действия, за да придобият българско гражданство. В света и в РБ е възприет този принцип.
б) принцип на месторождението – прилага се тогава, когато е невъзможно да се приложи принципа на произхода. Принципът на произхода е заложен в ЗБГ. Предвидена е възможността да се придобие гражданство и по месторождение. Ако на територията на България е намерено дете с неизвестни родители или ако не придобива гражданство по произход, то става български гражданин.
Други начини за придобиване на българско гражданство.
Чрез натурализация – гражданин на една държава или лице без гражданство придобива гражданство на друга държава. Основанията са различни – осиновяване от чужд гражданин, сключване на брак с чужд гражданин.
Чрез опция (лат. Optio- избор). Прилага се, когато се отнема или придобива територия от друга държава.
Трансфер на гражданство – автоматичен, задължителен. Промяна на гражданството при промяна на територия по силата на междудържавни договорености.
Чрез възстановяване (реинтеграция) – когато едно лице е придобило чуждо гражданство, но след това възвръща предишното си.
Лица без гражданство (апатрид)- лице, което не е гражданин на никоя държава. То е с ограничен правен статус, не притежава избирателни и други права
Лица с двойно гражданство (бипатрид) - не е нормално правно положение на лицата, защото те имат задължения към две държави. Двойното гражданство е резултат от несъвършенството и колизията в законодателството на държавите.
3. Загубване на БГ
а) чрез освобождаване от БГ – по искане на лицето, ако постоянно живее в чужбина и е придобило чуждо гражданство, или поне е открита процедура за това. Освобождаването на родителите води и до освобождаване на децата, които не са навършили 14 г. възраст, само ако родителите направят изрично искане за освобождаването им. За освобождаване на деца от 14 до 18 г. се иска и тяхното съгласие.
б) чрез отмяна на натурализацията – ако си е послужило с неверни данни или факти, които са станали основание за придобиване на БГ (неверността трябва да бъде установена по съдебен ред), или е укрило факти които биха били основание за отказ; отмяната е лична; допустима само в 10 г. срок от придобиването на БГ; предложение за отмяна на натурализацията – прави се от главния прокурор. Отмяната на натурализацията е санкция за проявена недобросъвестност и нарушаване на законовите изисквания при придобиване на българско гражданство от чужди граждани.
в) чрез лишаване от БГ – най-висша правна и морална санкция по отношение на гражданите. Извършва се едностранно от държавата. Тя прекратява връзката с гражданина на законово основание, по своя преценка, без да се съобразява с неговата воля. Лишаването от гражданство може да се приложи само по отношение на лица, които се намират извън пределите на страната. Основанията за лишаване от българско гражданство са законоустановени престъпни деяния с най-голяма обществена укоримост, които засягат коренни интереси на държавата. Лишаването от гражданство е приложимо само по отношение на лица, придобили българско гражданство по натурализация.
4. Възстановявне на БГ- когато е бил освободен; става по негова молба, ако не е бил осъден за тежко умишлено претъпление и не представлява заплаха за националната сигурност, обществен ред, морал и здраве. Може и когато е бил лишен, ако се установи, че не е имало основание или основанието е загубило значение.
5. Производство във връзка с БГ
- по молба на лицето; за отмяна на натурализацията или за лишаване - предложение от главния прокурор. Отправят се до министъра на правосъдието (МП), който след разглеждането им от Съвет по гражданстео към правосъдното министерство, прави предложение до президента за издаване на указ или отказ.
Придобиването или изгубването на БГ става с указ на президента!
Български граждани по рождение не могат да бъдат лишени от българско гражданство.