66. Валутно законодателство.Валутен режим. Валутни ценности. Местни и чуждестранни лица.

Правен режим на сделките с валутни ценности. Валутен контрол.
І. Валутно законодателство – Валутен закон. Той урежда /чл.1 - предмет/: 1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; 2. презграничните преводи и плащания; 3. сделките с чуждестранна валута по занятие; 4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им; 5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност; 6. събирането, подържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната; 7. упражняване на валутен контрол.
Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания се извършват свободно. Валутния закон е приет вследствие от задължението на България, произтичащо от Европейското споразумение за асоцииране, да се предприемат мерки съответстващи на правилата на ЕС относно движението на капитали.
ВЗ е основен нормативен акт. Има и др.подзаконови такива – Наредба за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митнич.регистри по чл.10 а от ВЗ; Наредба за статистиката на платежния баланс и др.

ІІ. Валутен режим - от предметния обхват на ВЗ е видно, че става дума за отношения, сделки и действия и свързани с тях плащания на гражданския обмен. Тези отношения се поставят именно във валутен режим, който най-общо се изразява в това, че те са поставени в условията на регистрационен или разрешителен режим или предвидена забрана за извършването им. Така валутния режим се изразява в допълнителни условия, установени за сделките с валута, благородни метали/ скъпоценни камъни или забрани за тяхното извършване. Друг разграничителен критерии на тези отношения е и това, че за една част от тях страни са местни и чуждестранни лица.
1. Режими, установени във валутния закон: основната забрана е за износ и внос на левове, чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки /освен пратки с обявена стойност/, която не се отнася за ТБ и БНБ; разрешителен режим е предвиден за продажбата на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи/ в наличност и по безкасов начин/. Това разрешение /лицензия/ следва от общия режим в ЗБ. БНБ води и подържа публичен регистър на тези лица, като дейността им и условията и реда за издаване или отнемане на лицензия е регламентирана с наредба; регистрационен е режимът на обменните бюра – в МФ се води публичен регистър на тези лица, като дейността им е регламентирана в наредба, издадена от Министъра на финансите. Такъв е и режимът на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие – МФ подържа публичен регистър за тях и дейността им е регламентирана с наредба.
2. Друг вид режим - това е режимът на преводите и плащанията към чужбина.ТБ и БНБ извършват преводи и плащания след деклариране на основанието за превода пред тях, като за превод над 25 хил.лв се представят сведения и документи, определени в наредба на БНБ.
3. Друг режим е този за събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс. За тази цел се водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице над 5000 лв. Подобни задължения имат ТБ и БНБ, министерствата и държавните агенции, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните фондове, нотариусите и службите по вписванията, Централния депозитар и др. БНБ издава наредба за тази цел. Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване на преки инвестиции в чужбина от местни ЮЛ или ЕТ, както и за предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица., подлежи на деклариране пред БНБ, съгласно наредба.
4. Следващ режим е режимът на отчетност на вземанията и задълженията между местни и чуждестранни лица. За местните ЮЛ и ЕТ е предвидено периодично да представят отчети пред БНБ за вземанията си и задълженията си към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина, а местните ФЛ са длъжни ежегодно да отчитат същото към чуждестранни лица по финансови кредити – ако са над 50 хил. лв годишно.
5. Друг режим е свързан с воденето на митнически регистър. Митническите органи водят регистри за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране левове, валута и платежни инструменти на приносител – регламентирано с наредба на Министъра на финансите. Такива могат да се внасят и изнасят неограничено, като над 5 хил.лв се декларират, над 25 хил лв се декларират и се посочва произхода им, като се представя удостоверение от НАП, че няма просрочени задъления. Чуждестранните лица за суми над 25 хил. лв само декларират, когато тяхната равностойност не надвишава внесената и декларирана валута.
6. Следващ режим е свързан с регулация на добиването, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие и техния внос и износ.

ІІІ. Валутни ценности – в законодателството няма определение на това понятие. Посочва се само кои са те – чуждестранни банкноти, монети и книжни пари, които са законно платежно средство в чужбина, менителници, записи на заповед, кредитни писма, платежни нареждания, преводи, акредитиви и др.подобни, издадени в чуждестранна валута, чуждестранни ценни книжа, /акции, облигации, купони от тях и др./, вземания на местни лица от чуждестранни лица, злато, сребро и платина в монети, слитъци в суров и преработен вид и скъпоценни камъни, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или на износ и внос извън обичайните размери, български банкноти, монети и ценни книжа, когато са предмет на износ и внос, чекове, менителници, записи на заповед, платежни нареждания и др.подобни в левове, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или на внос и износ. Характеризират се с няколко общи белега: 1.Имат имуществен характер – те са наличност, годна да служи за задоволяване на нужди от вътрешен характер и за уреждане на международни плащания .2.Отразяват в себе си определена номинална стойност, гарантирана с определено количество злато или стоки на международни цени. 3.Те са документи, ценни книжа, гарантирани вземания или злато и други благородни метали като световни пари, които отразяват организацията на паричното обръщение и здравината на съответната национална валута. 4.Те са средство за обезпечаване на реалното покритие на националната валута.

ІV. Местни и чуждестранни лица. 1.Местни лица – физическо лице с постоянно пребиваване в страната, ЮЛ със седалище в страната , ЮЛ със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон, български граждани пребиваващи в чужбина с цел обучение или медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване, български дипломатически, консулски, търговски и други представителства и др. 2.Чуждестранно лице – всяко физическо или ЮЛ, което не отговаря на условията за местно лице, както и чуждестр.диплом., консулски, търговски и др.представители и др. и пребиваващите в България за обучение или медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.

V. Валутен контрол – това е вид финансов контрол и представлява контрол по изпълнение на нормативните актове, които уреждат валутния режим. От гл.т. на видовете контрол валутният може да бъде предварителен /издаване на разрешения/, текущ /попълване на декларации и справки/ и последващ /извършване на проверки и ревизии от органи, на които законът възлага правомощия/. От гл.т. на предмета вал.контрол се характеризира с адресатите си – местни и чуждестранни лица, а от гл.т. на обектите – изброените в чл.1 на ВЗ сделки, действия и плащания.
Органите на контрола са министъра на финансите, БНБ и пощенските служби.
1. Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазване на закона. Митническите органи следят при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях. Органите на НАП проверяват дейността на обменните бюра и лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия /които не са търговски банки/. 2. Органите на БНБ контролират финансовите къщи, упражняват контрол върху ТБ, упражняват контрол за спазване изискванията при преводи и плащания към чужбина, при събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс и др. 3. Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията за забрана на износ и внос на левове и валута и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия чрез пощенски пратки и уведомяват митническите органи за констатираните нарушения.