65. Правен режим на търговските банки. Учредяване и управление на търговските банки. Собствен капитал. Резерви.

І. Правен режим на търговските банки.
1. Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск /чл.1 ал.1 от ЗБ/.
2. Банката може да извършва следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали; приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки; извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия; др.сделки, определени от БНБ.
3. Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки извън посочените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити./ ал.3 /
4. Банкова дейност може да извършва лице, което е получило разрешение /лицензия/ от БНБ за банка и банка със седалище в чужбина, която е получила лицензия от БНБ да осъществява дейност в страната чрез клон. /ал.4/.

ІІ. Учредяване и управление на търговските банки.
1. Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в Закона за банките не е предвидено друго, за нея се прилага Търговския закон.
2. Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им.
3. Издадените от банката акции са само безналични, като всяка акция дава право само на един глас. 4.Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката.
5. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянен адрес или дългосрочно пребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица.
6. Членовете на УС или на Съвета на директорите трябва да притежават съответното образование, квалификация и професионален опит в банковата дейност; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; да не са били лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност; да не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката; да не са били членове на управителен или контролен орган на банка, обявена в несъстоятелност или дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори и др.

ІІІ. Собствен капитал, резерви.
1. Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн лв., като вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да са само парични.
2. За образуването на фонд „Резервен” банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 % от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Когато средствата на фонд „Резервен” спаднат под минималния размер, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на мин.равнище в срок до 2 години.
3. Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд Резервен, както и ако това би довело до нарушаване императивното изискване на чл.23 от ЗБ: „Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито мин. размери, структура, и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба”
4. С наредба на БНБ се определят състоянието на активите на търговските банки, което им позволява да изпълняват паричните си задължения без забава; с наредба се определят и критериите, по които банката оценява периодично кредитите, другите рискови активи, вкл.и задбалансовите си ангажименти, и формира провизии за покриване на рискове от загуби; с наредба на БНБ се определят разликите между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделните видове, така и общо в размери не по-големи от определените.
5. Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
6. Общия размер на вложенията на банките в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал.
7. Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

ІV. Лицензия. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/, издадено от Централната банка. Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя. Такива документи са: уставът и др.учредителни актове; документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски; план за деловата дейност на банката; писмени данни за имената и местоживеенето на лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална дейност през последните 5 год. Физическите лица и законните представители на ЮЛ представят писмени декларации относно произхода на средствата, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 год. Представят се и други документи, изисквани от Централната банка. В срок от 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи банката уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия, или отказва издаването й. Издадените лицензи се вписват в специален регистър в Централната банка. Когато издадената лицензия дава право за извършване на сделки с ценни книжа, препис от нея заедно с документите, послужили като основание за издаването й, се изпраща на Комисията за финансов надзор. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане не по-рано от 6 месеца от влизането на акта за отказ в сила.
Агенция по Вписванията регистрира в търговския Регистър банка или вписва промени, след като бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите на вливане, сливане или разделяне – и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
Централната банка може да отнеме лицензията, когато 1.банката не започне дейност в 12 месечен срок; 2.банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаването й; 3. при неизпълнение повече от 7 дни на свое изискуемо парично задължение; 4. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи; 5. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й.
С акта на отнемането задължително се назначават квестори, ако такива не са били назначени преди това. Решението за отнемането на лицензията подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.
След вземането на решение за отнемането на лицензия на банка, Централната банка назначава ликвидатор и определя срока, в който трябва да извърши ликвидацията; решението се изпраща за вписване в търговския регистър /при 1,2,5/ или отправя искане до съответния окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност /при 3 и 4/, което се обнародва в ДВ.