64. Банков надзор. Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ.

Вътрешнобанков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публичноправния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите. Етапи на надзорна дейност – 2 страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен-контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки – следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.
Надзорът е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”. Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.

ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица. При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари/; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките.
Нарушенията са най-общо в три насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни.
Най-често срещани нарушения в банковата система:
а/ нарушаване разпоредбите на ЗБ, на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка;
б/ нарушаване изискванията за доверителност;
в/ сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;
г/ нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;
д/ извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка;
е/ възпрепятстване упражняването на банков надзор;
ж/ застрашаване интересите на вложителите;
з/ извършване на сделки и операции, представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на неговото прилагане;
и/ застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет /съвета на директорите/ за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет /съвета на директорите/; 10.Назначаване външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори.
Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор” лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

ІІІ. Вътрешнобанков контрол - осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански. По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови дейности и операции с вътрешните нормативни актове на банката. Всяка банка създава служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите. Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните лица при вземане на управленски решения. Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка – няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи, които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган. Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни, то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание. Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата.

ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения.
1. Експозицията на едно лице или свързани лица е голяма, когато е от 10 до 25% от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС, а при надвишаване на 15% - решението трябва да е единодушно./До 10% - кредитен инспектор/.
2. Общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката.
3. Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 % за лицата, които са администратори, техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват изброените по-горе и др./изчерпателно изброени в чл. 47 ал. 1 на ЗБ/, като банката само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила. Общият размер на тези кредити не може да надхвърля 3% от собствения капитал.