58. Банков надзор. Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ. Вътрешнобанков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните експозици.

І. Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е над 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци. Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това става и търговска банка, но в момента има много малко правомощия като търговска банка.

ІІ. Статут – основни правомощия и принципи на изграждане:
1.ЮЛ, седалище гр.София.
2.Надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки.
3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи. Управителният съвет се определя от НС.
4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута.
5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия:
а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/;
б/ издаване и отнемане на лицензи за банкова дейност;
в/ определяне на лихвената политика;
г/ определяне на валутните курсове;
д/ осъществява надзор върху банковата дейност;
е/ БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата /касовото изпълнение на бюджета/, като агент по държавни дългове /води сметка за ДЦК/;
ж/ представлява държавата пред международни държавни институции;
з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности.
6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри.
7.Паричен съвет /валутен борд/. Основни задачи:
а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута;
б/ забрана за кредитиране на бюджета;
в/ спиране на рефинансирането на търговските банки.
8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение /съхраняване на депозитни средства/.

ІІI. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения /лицензии /за създаването на други търговски банки. Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната. За целта всички държавни и общински органи и ЮЛ и ФЛ са длъжни да и представят информация по определен от нея ред.

ІV. Устройство и управление на БНБ.
1.Устройство – три основни управления: Емисионно, Банково, Банков надзор. По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции:
а/ емисионното управление подържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката.
б/ банковото управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия.
в/ банков надзор – осъществява външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас.
2. Управление – органи са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления.
а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите /по предложение на управителя/, а другите трима се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции на Управителния Съвет на БНБ:
-обсъжда и приема основни насоки на дейността си;
-приема нормативни актове по дейността на банката;
-определя % на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;
-определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;
-приема правилник за дейността си ;
-взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;
-открива и закрива клонове и представителства на банката;
-приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство;
-обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;
-определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;
-приема решения за участие на БНБ в международни организации;
-приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета;
-отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.
б/ Управителят организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия.
в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления. В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.
3. Главен одитор – вътрешният одит на БНБ се осъществява от него. Той се избира от УС след одобрение на председателя на Сметната палата. Той е контролен орган и проверява адекватността на системата за защита активите на БНБ-дали операциите се извършват в съответствие със закона, извършва всякакви проверки по искане на УС, координира своите действия с външния одитор на БНБ /Сметна палата/.

Вътрешнобанков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публичноправния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите. Етапи на надзорна дейност – 2 страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен-контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки – следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.
Надзорът е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”. Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.

ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица. При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари/; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките.
Нарушенията са най-общо в три насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни.
Най-често срещани нарушения в банковата система:
а/ нарушаване разпоредбите на ЗБ, на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка;
б/ нарушаване изискванията за доверителност;
в/ сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;
г/ нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;
д/ извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка;
е/ възпрепятстване упражняването на банков надзор;
ж/ застрашаване интересите на вложителите;
з/ извършване на сделки и операции, представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на неговото прилагане;
и/ застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет /съвета на директорите/ за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет /съвета на директорите/; 10.Назначаване външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори.
Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор” лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

ІІІ. Вътрешнобанков контрол - осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански. По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови дейности и операции с вътрешните нормативни актове на банката. Всяка банка създава служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите. Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните лица при вземане на управленски решения. Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка – няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи, които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган. Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни, то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание. Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата.

ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения.
1. Експозицията на едно лице или свързани лица е голяма, когато е от 10 до 25% от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС, а при надвишаване на 15% - решението трябва да е единодушно./До 10% - кредитен инспектор/.
2. Общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката.
3. Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 % за лицата, които са администратори, техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват изброените по-горе и др./изчерпателно изброени в чл. 47 ал. 1 на ЗБ/, като банката само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила. Общият размер на тези кредити не може да надхвърля 3% от собствения капитал.