62. Правна характеристика на банките. Основни понятия на банковото право.

І. Понятие за банково право – употребява се само в обективен смисъл т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения, които се развиват във ФП – част от финансовите правоотношения /прехвърляне на парични средства от производствената в непроизводствената сфера/. Банковото право е един сравнително нов подотрасъл. Предмет – публичноправна материя, която е част от ФП. Методът е властнически като принцип /сериозни интереси на държавата/. Двуяк режим. Като материя тук са включени дейността на Централната банка /БНБ/ с възможността да издава и отнема лицензии за банкова дейност; нейните правомощия като държавен орган за регулиране на банковата дейност в страната; банков надзор; възможност за прилагане на държавна принуда /санкционни правомощия/. В БП е уреден въпроса за банковата несъстоятелност. До тук е публично-правната материя. Частноправната материя разглежда видовете банкови сделки – тук действа метода на равнопоставеност. Тя се разглежда в др. клонове на правото – в търговското право. Определение: банковото право е съвкупност от правни норми, с които са регулирани обществено-икономически отношения в използването на натрупаните в централизираните и децентрализирани фондове финанси, стабилизиране на националната парична единица, регулиране на системата за кредитиране и разплащане между фирмите и гарантиране на интересите на държавата и гражданите при функциониране на банковата система. Източници: Конституция, Закон за банките, Закон за БНБ, Търговски закон, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране влоговете в банките, Наредби на БНБ.

ІІ. Основни понятия на банковото право: В основата му стои понятието за банка. Необходимостта се обуславя от няколко причини:
1. Парите са всеобщ еквивалент на стойността т.е. измерител на стойността. До момента няма по-добра форма и инструмент за съизмерване на всички блага. Затова трябва да е налице институция, която да създава тези инструменти. В една държава може да има само една институция, която да печата пари – Националната банка.
2. Необходимо е да има институция, където парите да се съхраняват и натрупват.
3. Банките не участват пряко в стопанската дейност, а косвено като стимулират търговската и стопанската дейност чрез реализиране на т.нар. банково кредитиране. 2 осн.дейности: влогонабиране и кредитиране.
4. Услуги – разплащане на определени разстояния по безкасов път, банкови гаранции, които се издават на редовни клиенти, като се сключват тристранни договори. В определен срок банките се освобождават от придобитото имущество по този начин.
5.Банките са тези институции в държавата, които изграждат, подържат и контролират капиталовия, паричния и валутния пазар. Без тези институти съществуването на пазарната икономика е практически невъзможно.
Понятието банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една банка. Предназначението му е да носи печалба. Той е паричен капитал – предопределя се от същността на банката. Има и недвижимо имущество, но е определено. Той се разделя на 2 осн.части – собствен /вноски на акционерите/, който е критерий на база на който се отпускат кредити и чужд /привлечен/ капитал – по пътя на влогонабирането основно и по пътя на банковите сметки. Съотношението винаги е в полза на чуждия капитал, и то в пъти.
Понятието банкова печалба – това е финансовия резултат за една година /разлика между основни приходи и основни разходи/. Това е изключително печеливша дейност. Осн. приходи – лихви по отпуснати кредити; комисионни за услуги и сделки; такси от действието на банката като държавен орган – БНБ натоварва други търговски банки за даден район да извършват нейните функции. Осн. разходи – лихви по влогове; административно-стопански разходи; несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Разпределението на печалбата е на 2 принципа: съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно устава и решението на Общото събрание – не могат да противоречат на императивни правни норми на българското законодателство. Банките също плащат корпоративен данък.
Понятието банкова гаранция – 2 смисъла: а/ същинска банкова гаранция – услуга, която банката предоставя на свои клиенти, като гарантира с пари; б/ обезпечение, което дава кредитополучателя при получаване на кредит.
Понятието банкова тайна – свързана с надеждността на една банка. Запазен е механизма за вдигане на банкови тайни от съда.
Понятието банкова ликвидация – когато една банка преустанови своята дейност на някакво основание: по желание на акционерите и по силата на самия закон.
Понятието банкова несъстоятелност – банката преустановява дейност поради изпадане в неплатежоспособност. /Закон за банковата несъстоятелност/
Понятието банков банкрут – аналогичен е с несъстоятелността, но настъпва изведнъж, най-много от 1,2, максимум 3 операции. Банката не може да осъществява дейността си и трябва да я преустанови. Установява се от съда. Следва принудителна ликвидация. Кредиторите се удовлетворяват в рамките на възможностите. /Закон за гарантиране влоговете в банките/.
Понятието умишлен банкрут - престъпление по НК, защото има цел – умишлено да се увредят нечии интереси. Могат да се увредят интересите на акционерите, на някои акционери, на вложители.

ІІІ. Банкова дейност – правно нормирана държавна финансова дейност, която се осъществява само от банковите органи и лицензираните звена на банковата система и се изразява в предприемане на действия за обезпечаване на стабилна парична и кредитна система, въвеждане на механизъм за разплащания, сключване на сделки и упражняване на контрол с цел да бъдат събрани факти, въз основа на които да се предприемат мерки за стабилизиране на банковата система и предприемане на отговорности. Икономически понятия – влогонабиране и кредитиране, а юридически – договор за кредит и договор за заем.
ІV. Правна характеристика на банките.
1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 от ЗБ /.
2.Банката може да извършва следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали; приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки; извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия; др.сделки, определени от БНБ.