60. Международно данъчно облагане.

Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони. Възникването на М2-но ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход - ОСД (те са неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) - ОДИ. Вследствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата териториалния принцип. По - рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време друга държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него). Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл - когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи данъчен период. Б) икономически смисъл - общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по-високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите.
Способи за И2ДО: 1. Мерки на национално право - в ЗОДФЛ и ЗКПО - съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Максималния размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави. 2.Мерки на международно право: В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества. Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано - доходът да се обложи и в двете държави - “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез договорите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени данъчни претенции. Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава. Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане: а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само когато данъчкната ставка в държавата на Местното лице е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ. Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното данъчно третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез което да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете данъчни администрации, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Основания за прилагане на СИДДО: След възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства обаче не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
Правен режим на свободните зони - разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони

и когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение. На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране - когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител. Други нарушения - който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията - актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.

свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които: чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби; местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС. І. Създаване на свободни зони - СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство. В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните. Функциониране на СЗ и свободните складове - продължителността на престоя на стоките е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително. Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона.