6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.

I. Държавна власт
1. Обща характеристика на държавна власт. Държавната власт е сложна политико-правна категория. Тя е предмет на изучаване преди всичко от теорията на Държавата, и след това от КП в пределите на констуционната уредба на субектите на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъществяване. Според съвременната философия и правна наука държавната власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отношение на правните субекти да се прилагат наказателни, административни и икономически санкции в случаите, предвидени в закона. Авторитетът на държавната власт се проявява в убеждението и вътрешното мотивирано съгласие на правните субекти доброволно да й сътрудничат. Влиянието включва всички други фактори, чрез които властта въздейства върху правните субекти и социалните процеси.
Държавната власт е политическа по своята същност. Но държавната власт е само едно от проявленията на политическата власт. Тя е:
1) всеобхватна - обединява всички правни субекти, прониква във всички структури на обществената система.
2) суверенна - по отношения на другите, недържавни власти тя има върховенство.
3) единна - въпреки РВ (което всъщност е разделение на функциите); така се осигурява единна политика на държавата.
Източник на държавна власт е народът - принцип на народния суверенитет. Държавната власт трябва да изразява волята на народа и да се характеризира с властнически отношения, които възникват при нейното осъществяване - между органите на властта и субектите, в/у които се осъществява властническо въздействие (те също могат да бъдат органи).

II. Форми за осъществяване на държавна власт. 
Според Конституцията (чл. 1 ал.2) държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в Конституцията. Всъщност това са двете форми за осъществяване на публичната власт. Народът осъществява непосредствено ДВ чрез формите на пряката демокрация. ПД е средство за осъществяване на ДВ чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При Пряката Демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властнически решения, които имат юридически императивен характер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган.
Редът за прякото участие на гражданите – в Закона за допитване до народа (ЗДН). Съгл. този закон формите за пряко участие са 4:
1. Национален референдум - решават се основните въпроси, които са от компетентността на НС. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на ВНС, К съд и съд. органи, както и въпроси за изменение и допълн на К, за държавния бюджет и данъчното облагане, и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.
2. Местен референдум - в община, район, кметство или населено място.
За х-ра на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат разл. мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: това е способ за решаване на въпроси с международна значимост.
3. Общо събрание на населението - за обсъждане и решаване на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали.
4. Подписка - гражданите правят предложения до общинските съвети за решаване на въпроси от местно значение. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.
Конституцията предоставя правомощия на НС да определи въпроса, по който да се проведе национален референдум. В закона за местното самоуправление съществуват няколко текста, които регламентират провеждането на местни референдуми. Законът за допитване до народа регламентира способите и правните механизми за пряко осъществяване на държавната власт от народа. Регламентирани са националния и местния референдум, общото събрание на населението и подписката като форми на проявление на пряката демокрация. Право на участие имат политически дееспособните граждани, т.е. имащите избирателни права.