55. Поява, същност и функции на данъците.

Видове данъци. Правна характеристика на данъците. Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публичноправни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени права върху определена от конкретната данъчноправна норма сума пари, която данъчните субекти внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата.

Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата. Видове данъци: 1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/ косвени - ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайния потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица). 2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата. 3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти; 4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ.

Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички задлжени лица. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се плати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.