53. Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.

І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси имуществената отговорност. по ЗДФИ. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имуществената отговорност – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка /обективни/ и вина /субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат обективните елементи, вината не се доказва, а се презумира – това е оборимо. При липса, ако вредата е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента.
1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на имущвените интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции. Щетата може да бъде само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-материални ценности и парични средства в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/; щети от престъпление /присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./; безстопанственост /повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултат на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество/; нецелево използване на средства; преразход и др. Размерът на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размерът й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко. При ценности с историческа, или културна стойност се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съдебното решение.
2. Противоправно поведение – действия или бездействия, които са в разрез с нормативно предписаното. То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения.
3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице трябва да се проследи дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето, извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда.
4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който възниква имуществената отговорност на отчетниците. Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имуществената отговорност. Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален; и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

ІІ. Основания за освобождаване от отговорност по /ЗДФИ/
1. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя - в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./чл.28/
2. Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 /
3. Материално отговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/.