48. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Субекти на отговорността. Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.

І. Имуществената отчетническа отговорност /ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция - заменил ЗДВФК, в сила от 04.2006 г/ е едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди. Общата гражданска отговорност е регламентирана в ЗЗД, а ИОО - в Закона за държавната финанова инспекция. В ЗДФИ е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.ІІ. Субекти на ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват 4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане. Отчетникът може да извършва и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите /носят солидарна отговорност/. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност за щетите, причинени от ответника /солидарно/ - като следствие от тяхното противоправно бездействие. Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет. Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване.

ІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка /обективни/ и вина /субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО: непреодолима сила, фири, изпълнение на неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки.
1. Лична отговорност - класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби и т.н. Отговорността обхваща само настъпилите в резултат на неговите виновни и противоправни действия вреди.
2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери обективен критерий за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност /напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.
3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса /не се знае кой е причинителя на вредата/. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността между отделните членове на бригадата. Отговорността е лична - всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност /този дял е различен/. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма.

Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. 
І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси имуществената отговорност. по ЗДФИ. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имуществената отговорност – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка /обективни/ и вина /субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат обективните елементи, вината не се доказва, а се презумира – това е оборимо. При липса, ако вредата е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента.
1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на имущвените интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции. Щетата може да бъде само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-материални ценности и парични средства в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/; щети от престъпление /присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./; безстопанственост /повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултат на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество/; нецелево използване на средства; преразход и др. Размерът на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размерът й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко. При ценности с историческа, или културна стойност се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съдебното решение.
2. Противоправно поведение – действия или бездействия, които са в разрез с нормативно предписаното. То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения.
3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице трябва да се проследи дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето, извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда.
4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който възниква имуществената отговорност на отчетниците. Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имуществената отговорност. Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален; и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

ІІ. Основания за освобождаване от отговорност по /ЗДФИ/
1. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя - в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./чл.28/
2. Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 /
3. Материално отговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/.