52. Решаване па наказателното производство със споразумение

1. В изпълнение на възложената от КРБ компетентност, прокурорът привлича извършителите на престъпления към наказателна отговорност и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, а съдът правораздава - разглежда и решава наказателни дела (чл. 127, т. 1 и чл. 119, ал. 1 НПК). Действащите наказателни закони, материален и процесуален, обаче, предвиждат правна уредба относно възможността за "отклоняване" от общата наказателно-процесуална форма. Така, при институтите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и на прекратяване на наказателното производство със споразумение, се допуска, когато прокурорът е убеден във виновността на обвиняемия, да не състави и да не внесе в съда обвинителен акт, да не отстоява обвинението в съдебно заседание, а съдът да не разгледа делото по правилата на редовно съдебно производство и да не наложи на виновния подсъдим наказание от системата на чл. 37 НК.

2. Решаване на наказателното производство със споразумение (Глава двадесет и девета НПК). Когато одобри постигнатото от прокурора и защитника споразумение, с което подсъдимият е съгласен, съдебният орган решава наказателното производство.

3. Законоустановени предпоставки за прекратяване със споразумение. а) Материално-правни: - процесното деяние, за което се постига споразумение, да не е тежко умишлено престъпление (наказуемо по закон с повече от 5 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - чл. 93, т. 7 НК) - обезщетяване в пълен размер на нанесените с престъплението, за което се оформя споразумение, вреди. Размерът на вредите се определя към момента на произнасяне на съда с определението. б) Процесуални: - изготвено споразумение за прекратяване на наказателното производство. - искане на прокурора до съответния първоинстанционен съд; - срок. Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му, заедно с делото.

4. Производство пред съда. а) Съдът, валидно сезиран с предложение на прокурора, след приключване на разследването, насрочва делото в 7-дневен срок и го разглежда еднолично. б) При гореуказания ред и условия, първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебно производство, но преди приключване на съдебното следствие. в) След като проведе производството по особените правила (когато прокурорът внася искане след приключване на досъдебното производство) или инцидентно разгледа въпроса за прекратяване на наказателното производство, съдът се произнася с определение в два варианта:- одобрява споразумението. При това правораздавателният орган решава наказателното производство, цялостно или частично, в зависимост от това - по отношение на всички или само на някои от деянията в повдигнатото обвинение се одобрява валидно постигнатото споразумение;- не одобрява цялостно или частично споразумението: когато противоречи на закона или морала, формирано е чрез упражнено по отношение на обвиняемия насилие и т.н. В този смисъл следва да се имат предвид правилата за недействителност на сделката като юридически факт, съобразно действащото гражданско право.

5. Основни особености на прекратяване на наказателното производство със споразумение като наказателно-процесуален институт.
а) Действието на ръководно-решаващия орган се обуславя от волята на органи и лица, които нормално са страни в съдебното производство от общ характер и не могат да въздействат по какъвто и да било начин върху служебното водене и решаване изхода на делото от съда. Споразумението, с оглед на което съдът прекратява наказателното производство, се изготвя по взаимно съгласие на прокурора и защитника и се одобрява от обвиняемия или уличеното в извършване на престъпление лице.
б) Съставянето на споразумение е въпрос на съгласуване на волеизявления на страни по сделката.
в) Производството предвижда задължително участие на защитник, извън общата хипотеза на задължителна защита от защитник по чл. 94, ал. 1 НПК. Така, ако обвиняемият няма защитник и не си упълномощи такъв, прокурорът може да иска от съда да му назначи. Законодателната идея е била споразумението да се обсъди и оформи писмено от юристи-професионалисти, които са субекти на наказателния процес и отстояват противоположни процесуални позиции. Защитникът има особеното процесуално право да предложи на прокурора споразумение (да се състави споразумение или да се съгласува изготвен вече проект).
г) Когато прокурорът предлага за одобрение от съда едно споразумение, изготвено след приключване на досъдебното производство,образуваното с оглед на това съдебно производство е особено, неправораздавателно, различно от съдебното заседание на първоинстанционния съд. Това производство е сходно по характер със заседанието на съда по повод на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по чл. 243 НПК. Съдебното производство е с определено изразен контролен характер: негов предмет е проверката на изготвеното споразумение, предлагане на изменения и реализиране на цялостен съдебен контрол; по никакъв начин това производство не може да бъде третирано като дейност по разглеждане и решаване на наказателни дела. Ако споразумението се предлага в съдебно заседание на редовната първа инстанция, то прекратяването на процеса със споразумение може да се разглежда като допълнително основание за прекратяване на наказателното производство.
д) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 НК (извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК непредпазливо престъпление), отложеното наказание не се изтърпява - това е правило ех legi, за разлика от общото правило на чл. 68, ал. 2 НК, според което съдът преценява дали да не се изтърпи отложеното наказание, цялостно или частично. От друга страна, процесуалната активност на обвиняемия е ориентирана главно около даване на самопризнания за собствената престъпна дейност, отказ от общия ред за разглеждане на съдебното дело, одобряване на постигнато от други страни в процеса (защитника и прокурора) споразумение. Правото му на защита е изцяло видоизменено; той няма основното процесуално право да обжалва определението на съда, а като страна по сделката - да предлага и да договаря изменения в клаузите на споразумението (процесуалната сделка).
е) Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последици на влязла в сила присъда. Това е правна фикция - произнасянето на съда с одобрение на представеното му споразумение замества равностойно в процесуален смисъл постановяването на присъда. Затова, въпросите, по които трябва да бъде постигнато съгласие в споразумението, са същите, които съдът обсъжда и разрешава при постановяване на присъдата (чл. 301 ал. 1 НПК) и допълващото определение по чл. 306, ал. 1 НПК. Освен по законосъобразността на постигнатата процесуална сделка, съдът се произнася и за изтърпяване на отложено преди това наказание, по друго наказателно дело.
ж) Предвид горното се очертава особената процесуална стойност на съдебното определение като процесуален акт: - то утвърждава постигнатото споразумение и в този смисъл консолидира действието на оформената между обвинението и защитата сделка. - то е окончателно.
з) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда, няма доказателствена стойност. - със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 5 5 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.