51. Бързо производство. Незабавно производство

В особените правила на новия кодекс са регламентирани бързо производство и незабавно производство /глави двадесет и четвърта и двадесет и пета/, които да могат да бъдат извършвани в досъдебната фаза както от дознатели, така и от следователи.
За бързото производство по чл.356, ал.1 НПК са предвидени следните основания: лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му; върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението; лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерство на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление; очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
За образуване на производството и за привличане на обвиняем се прилагат познатите от бързото полицейско производство по отменения НПК две фикции: бързото производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследване, лицето за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследване срещу него/чл.356, ал.З и 4 НПК/.
За образуваното разследване дознателят и следователят е длъжен незабавно да уведоми прокурора /ал. 2/. При предявяване на разследването не се призовава пострадалия /ал .5/, което се явява законоустановено изключение от общото право на пострадалия по чл.75, ал.1 НПК да участва в производството съгласно установеното в кодекса; чл.227 НПК „Предявяване на разследването" установява задължение за разследващия орган да призове за предявяването пострадалия и неговия повереник, ако е направил искане за това /ал.З/. Прокурорът осъществява след приключване на разследването по принцип същите правомощия, както в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването" по общите правила.
Особеност в правомощията на прокурора при бързото производство е, че за разлика от общия ред, той може да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /чл.357, ал.1, т.5 НПК/.

Ускоряване при бързото производство се забелязва и в действията на съда. Съдията-докладчик насрочва делото за разглеждане в 7-дневен срок от постъпването му с обвинителен акт или с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или за споразумение за решаване на делото, като наблюдаващият прокурор незабавно връчва препис от обвинителния акт и осигурява явяване на подсъдимия, свидетелите и вещите лица в съдебно заседание /чл.358, ал.1, т.4 и ал.2 НПК/.
В първоинстанционното производство не се допуска граждански иск и участие на частен обвинител. Съдът в първа инстанция произнася присъдата заедно с мотивите, а при фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни /чл.359 НПК/. Въззивна жалба и протест се подават в 7-дневен срок от обявяване на присъдата, а на мотиви е отложено — в 15-дневен срок /чл.360 НПК/. Това е отклонение от общите правила в тази насока по чл.308 и чл.319 НПК.
Незабавното производство е еднотипно на бързото производство и казаното no-rope важи и за него, като се имат предвид следните отлики:
- незабавното производство се извършва, когато кумулативно са налице две от отделно уредените предпоставки за бързо производство: лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението /чл.362, ал.1 НПК/;
- сроковете в досъдебното производство са още по-кратки: 3 дни за разследване /чл.362, ал.5/, незабавно произнасяне на прокурора в същия ден или следващия пореден работен ден /чл.363, ал.1/ и 5 дни за допълнително разследване от прокурор или от разследващ орган /чл.363, ал.1, т.5 и ал.З/;
- ако прокурорът след извършване на досъдебно разследване преценява, че следва да се повдигне държавно обвинение пред съд, той трябва незабавно да състави обвинителен акт, да го връчи на обвиняемия и да внесе делото в съда. Както при бързото производство връчването на обвинителния акт може да бъде извършено и от орган на МВР по разпореждане на прокурора /чл. 365, ал.1, т.6 НПК/, но държавният обвинител няма правомощие да задържа обвиняемия с оглед осигуряване явяването му пред съда;
- първоинстанционният съд разглежда делото в деня на постъпването му.