50. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държавни вземания.

При изпълнение на държавни вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължителна дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – то е метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:
1. Наличност на акт за изпълнение. Актовете могат да бъдат: ревизионен акт; декларация, подадена от ЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и осигурителни вноски; постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи; влязло в сила наказателно постановление; влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата; разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от компетентен орган при спазване на установения ред и форма. 2. Ликвидно и изискуемо изпълнимо право. 3. Покана за доброволно изпълнение. 4. Липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане. 5. Изпадане в забава.
Принудителното изпълнение се прилага единствено и след като са изчерпани способите на доброволно изпълнение – съобщение, с което се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Страни в производството по принудително изпълнение са: 1. Публичния взискател 2. Длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и трети лица, отговорни за плащането на задължението на длъжника 3. Третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението /напр. съсобственици/ 4. Обезпечените кредитори.
В производството по принудително изпълнение публичните изпълнители /служители на АДВ или НАП/ могат да искат съдействие от органите на МВР в рамките на правомощията им, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.
Действия в производството по ПИ: 1. Образуване на изпълнително дело – когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянен адрес или седалище на длъжника, съответно в компетентната ТД на НАП или друг публичен изпълнител за образуване на изпълнително производство. 2. Започване на производството – когато задължението не е изплатено в 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, публичния изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава нов 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание /подлежащия на ПИ акт/, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще пристъпи към ПИ. При започване на производството публичния изпълнител може да извърши налагане на запор или вписване на възбрана с постановление върху вземания на длъжника или негови движими и недвижими вещи, както и да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника да напуска страната; да не му издават или да отнемат издадените паспорти за преминаване на държ.граница; да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
3. Спиране на производството по ПИ става при: 1. Поставяне на длъжника под запрещение – до назначаване на настойник или попечител; 2. Отбиване от длъжника на редовната военна служба – до завършването и; 3. Смърт на длъжника – до приемане на наследството; 4. В други случаи – започнало изпълнение срещу трето лице /недлъжник/, което може да предяви иск за установяване на правото си. При спирането е налице започнало, но неприключило производство по ПИ. Същото се изразява в наличие на временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия като извършените до момента действия запазват силата си.
4. Възобновяване на производството–извършва се с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради което е разпоредено спирането. /напр. при приемане на наследството след дадения от районния съдия срок за приемане или отказ от него/.
5.Отлагане на производството-има за условие започнало и незавършено изпълнително производство. Извършените до момента на отлагането действия запазват силата си, но за периода на отлагането не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по принудително изпълнение. Ако такива бъдат извършени те биха били незаконосъобразни. При отлагането се начисляват лихви за срока на отлагане, за разлика от спиране на производството, където не се начисляват такива за срока на спиране.
6. Прекратяване на производството-има две последици: а/ окончателно преустановява изпълнителните действия;б/ съставлява пречка за извършване на нови валидни изпълнителни действия. Основанията са изрично посочени в закона и могат да бъдат следните: когато актът , с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато починалият длъжник няма наследници или всички са се отказали от наследството; когато публичният изпълнител прецени, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; когато задължението бъде погасено и др. случаи. Органът по принудително изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани като издава разпореждане в 7-дневен срок от изпълнението на посочените основания. В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудително изпълнение издава няколко вида документи: постановления, разпореждания, протоколи. Установеният принцип е, че за всяко предприето и извършено действие от него се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ПИ действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението.
Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.