49. Финансови вземания и финансови задължения. Държавни финансови вземания. Системи и производство за определяне размера на държавните вземания.

Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др.
За изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държавните вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държавни имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял.
Общото: за да възникнат трите вида вземания е необходимо преди всичко да се упражни държ.дейност; вземането да има паричен характер, което гарантира неговото постъпване в бюджета. Всички държавни вземания от момента на тяхното окончателно определяне стават ликвидни и изискуми под формата на едно право материализирано в изпълнителен акт, издаден от държавен орган. ІІ. Класификация в зависимост от начина на установяване вземането на държавата: данъчни и неданъчни. Когато вземането е резултат на пряко властническо разпореждане то има данъчен характер, а когато е резултат на договаряне или нарушение на задължението или от нарушение на обществения ред, то е неданъчно. ІІІ. Класификация в зависимост от органа, който окончателно определя държавното вземане: съдебни, несъдебни и смесени. Съдебни-когато са определени от съда решения и присъди, налаганите от съда глоби, парични конфискации, адм.парични наказания. Несъдебни – когато са определени от други адм.органи – вземания от данъци, задължителни застраховки, наказателни постановления, издадени от несъдебни органи. Смесени – наказателното постановление е обжалвано пред съд и е потвърдено и намалено. ІV. В зависимост от правния субект – държавните вземания са вземания от фирмите и ФЛ. Отношенията между държавата и фирмите се регламентират чрез данъчни методи, чрез задължителни вноски и такси. Възможно е да възникнат от ликвидация на същите както и при неизпълнение на сключени договори. Държ.вземания, при които пасивен субект е ФЛ са разнообразни – регламентират се от дан.закони, а също и от нормативни актове – напр. сключен договор за продажба, наем, отстъпване право на строеж и др.
Системи и производство за определяне размера на държ. вземания – при определяне размера на финансовите държавни вземания се подхожда диференцирано. Всички държ.финансови вземания са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в % към определената основа. Съществува и правна възможност размерът да не бъде определен направо от законодателя. Той определя фактическият състав и %, при наличността на който възниква задължението за плащане, а определяне на конкретния размер на задължението е предоставил на друг орган. Възможно е също обектът на облагането да е изразен в парични средства, но има случаи, когато той не е изразен в парична сума. С оглед на това съществува система движимото и недвижимото имущество да бъде трансформирано в парична равностойност с цел на базата на тази парична равностойност да се определи вземането в полза на държавата. При конкретното определяне задълженията на основата на паричната сума се борави с два вида размери и ставки. а/ твърди размери на задълженията – определени по един и същ начин и за ФЛ и за ЮЛ; б/ подвижни размери – отнасят се до процента и промила. При тях съществуват две системи – пропорционално и прогресивно облагане. При пропорционалното облагане размерът на процента не се изменя – данъкът расте в зависимост от данъчната основа. При прогресивната система ставката се променя при промяна на данъчната основа. От своя страна прогресивната система се проявява в три форми: обикновена, разделна и етажна. Обикновена – облагаемата основа се разпределя на групи и се степенува – всяка следваща група се облага с по-висок %, който съответства на по-голямата облагаема основа. Разделна – облагаемият доход или имотното състояние се разделят на групи, а всяка група се разделя на две. Въз основа на първата част се определя дан.задължение в установено от законодателя %, втората част от групата играе ролята на коректив. Върху нея също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече се увеличават посочените доп.разделения, толкова повече се увеличава % на облагането. Етажна – разделя доходите на групи и етажи. Всички доходи или имотно състояние от даден етаж ще бъдат облажени по еднакъв начин за всички ФЛ и ЮЛ. Тя е по-справедлива. Чрез нея не е допустимо да се изземва целият доход. Ето защо тя е определена като способ за определяне на размера на държ.финансови вземания. Използва се и дегресивното облагане, с което се изразява и в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре. Производство – от процесуално гледище финансовите задължения се разделят на две: които се определят направо от закона и които за да станат ликвидни и изискуеми, е необходимо да бъде издаден ревизионен акт (виж в в. 59).