44. Въззивна инстанция за проверка на присъдите. Общи положения. Образуване и ред за разглеждане на въззивното дело

1. Материалната законна сила (силата на пресъдено нещо) е висша ценност в правоприлагането, в дейността на държавните органи, притежаващи компетентност в сферата на разглеждане и решаване на юридически дела (юридически производства, без оглед характера на спора). Затова, ако първоинстанционният съд е допуснал дефект в постановения от него процесуален акт, той трябва да бъде корегиран преди влизането му в сила. С оглед на това, в наказателното съдопроизводство е конструиран процесуален механизъм за редовен съдебен контрол от страна на по-горен съд - въззивен или касационен.
Съдебната фаза на процеса съдържа в своята структура три редовни съдебни инстанции, отговарящи на три последователно устроени стадия на производство - съдебно заседание на първата инстанция, съдебно заседание на въззивната инстанция и съдебно заседание на касационната инстанция. Контролните съдебни производства, въззивно и касационно, са предназначени да осигурят проверка на невлязла в сила присъда от гледна точка на законосъобразност, обоснованост и справедливост. По своето естество касацията и въззивното производство са твърде различни, но предназначението им е формулирано с оглед реализирането на едни и същи цели на процесуалния контрол.

2. Уреденият понастоящем стадий на въззивното съдебно производство има следните особености:
а) Законодателят е дал превес на апелативния принцип спрямо касационния, което означава възможност въззивният съд да разгледа делото по същество, както е в първата инстанция, и да реши самостоятелно делото, без да го връща за ново гледане - преди всичко с оглед правомощието на съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова присъда.
б) Предели на въззивната проверка (чл. 314 НПК), които в наказателно-процесуалната теория традиционно се разглеждат като "ревизионно начало", израз на служебното начало на производството по наказателни дела.
в) Същността на законодателната концепция за въвеждане на въззивно съдебно производство се корени в процесуалната възможност, под формата на контрол от по-горен съд, делото да се разгледа още веднъж по същество. В този смисъл въззивното производство се нарича "втора първа инстанция" - делото се разглежда повторно по първоинстанционен ред.
г) Въззивният съд може да установява нови фактически положения, включително различни от възприетото в първа инстанция установяване на релевантните по делото обстоятелства от предмета на доказване.
д) С оглед на горното, във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които може да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Въззивният съд извършва процесуално доказване в пълен обем, що се отнася до всички легално предвидени способи за събиране и проверка на доказателствени материали.
е) По правилата на функционалната компетентност на съдилищата у нас, решените от районен съд дела се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, и т.н..

3. Образуване на въззивно производство, чрез сезиране с валидна жалба или протест (чл. 318 НПК).
а) Прокурорският протест и жалбите на гражданите-страни в съдебното производство и техните процесуални представители функционират като процесуални средства, чрез които се осъществява процесуалното право на обжалване и правомощието за протестиране на незаконосъобразните или необосновани съдебни процесуални актове.
б) Валидно подадените протести и жалби, когато при тяхното предявяване са спазени всички изисквания на наказателно-процесуалния закон, сезират съда за започване на производство по въззивна проверка на постановената първоинстанционна присъда.
в) Валидно подадената жалба или протест пораждат за производството по делото и постановената присъда:
- суспензивно действие: препятства влизане в сила на атакуваната присъда, с оглед на което тя не подлежи на изпълнение.
- деволутивно действие: пренася делото висящо пред по-горен съд, реализиращ процесуален контрол. Това е развитие на производството, тъй като се осъществява преминаване от един стадий на съдебната фаза към следващ стадий, от една редовна инстанция на съда към друга.
г) Правото на жалба и правомощието за протестиране възниква и се реализира в зависимост от процесуални предпоставки, отнасящи се до допустимостта:
- процесуален интерес. Правилото е, че гражданите-страни в процеса подават жалба в защита на накърнени техни права и законни интереси; така, гражданският ищец няма процесуален интерес да обжалва условно осъждане на подсъдимия и е недопустимо частният обвинител да обжалва размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение. Процесуалните представители - защитниците и поверениците, подават жалби в интерес на представляваните от тях лица. Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части, включително само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Възможността той да атакува оправдателна за него присъда произтича от обективно-правното действие на презумпцията за невиновност: когато не се докаже по безспорен начин виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице, то следва да бъде оправдано; ако оправдаването, в мотивите и основанията за оправдаване, съдържа пряко или косвено изводи за вероятна негова виновност, подсъдимият има процесуален интерес да обжалва присъдата. Чл. 318, ал. 2 и 4 НПК урежда, че прокурорът, частният тъжител и частният обвинител не могат да протестират, респ. да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания;
- активна процесуална легитимация. Активно легитимирани според закона да подават жалба и протест са страните в първо-инстанционното съдебно производство. Така протест не може да подава орган на разследване, а жалба - роднина на гражданския ищец или на частния обвинител, който не е встъпил в процеса като повереник;
- срок. Срокът е отрицателна процесуална предпоставка, в смисъл, че изтичането на определен период от време като правно събитие прекратява процесуалната възможност да се предизвика проверка от по-горен съд като редовна контролна инстанция. В този смисъл се следи, дали срокът е изтекъл, което по себе си пред-ставлява отрицателен факт. Жалбата и протестът се подават в 15-дневен срок от обявяването на присъдата. Просрочието може да бъде преодоляно чрез възстановяване на срока, когато той е бил пропуснат по уважителни причини;
- компетентен съд. Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата. С действието си този съд играе ролята на филтър с цел недопускане образуване на въззивно производство, когато не са налице процесуалните предпоставки за релевантно упражняване правото на жалба и правомощието за протестиране;
- форма (реквизити) на жалбата и протеста. Жалбата и протестът са писмени и се подписват от подателя. В тях се посочват: съдът, до който се подават; какво искане се прави; неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на посочените в жалбата и протеста доводи. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните лица. Получилите преписа могат да подават възражения до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
д) Постановилият атакуваната присъда първоинстанционен съд, чрез който се подава жалба и протест, взема отношение относно валидността на осъществяване на правото на жалба и правомощието за протест. Ако правораздавателният орган установи недостатъци в тази насока, той може да върне жалбата и протеста: - когато не отговарят на изискванията за реквизити и в 7-дневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено (например, съдът покани страната да се яви в срок и да подпише жалбата). Неявяването на неизрядния жалбоподател в дадения му от съда срок съдържа фактическа презумпция за десезиране на правораздавателния орган, аналогично на хипотезата на едностранно мълчаливо оттегляне на тъжбата; - ако са просрочени и не е уважено възстановяване на срока;- в случай, че не са подадени от активно легитимирани лица. Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда, предвиден за въззивна проверка на присъдите (Глава двадесет и първа НПК). Предмет на спора при това обжалване е обосноваността, респ. необосноваността на определението на първоинстанционния съд относно липса на процесуални предпоставки за право на жалба и за връщане на жалбата и протеста.

4. Ред за разглеждане на въззивното дело.
Когато жалбата и протестът са валидно подадени, първоин-станционният съд следва да предприеме определени действия. Той незабавно съобщава на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от жалбата или протеста. След изтичане на сроковете за обжалване и за подаване на възражения, делото се изпраща на въззивната инстанция, ведно с постъпилите жалби, протести и възражения.
Определеният от председателя на съответния (окръжен, апелативен, военно-апелативен) съд съдия-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция, при което се преценява наличието на предпоставки за въззивно гледане на делото, допускане на исканите доказателства, необходимостта да бъдат извършени определени съдебни следствени действия по привличане на нови доказателства, първоначално установяване на важни за процеса обстоятелства и консолидиране на множеството доказателства и доказателствени средства.
Страните и другите лица се призовават за съдебно заседание по общия ред, освен ако датата на заседанието им е съобщена от първата инстанция. До даване ход на делото страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства. След откриване на съдебното заседание, съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения. Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик, който излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства. Впоследствие въззивният съд извършва съдебно следствие, в което може да реализира всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства, и съдебни прения, в рамките на които основно се излагат съображения за неправилността на присъдата и по същество на обвинението. В цялостната си дейност съдът съобразява общата форма на съдебното заседание, характерна за първоинстанционното производство, с прилагане на специфичните за въззивния процес правила. Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Страните в първоинстанционното съдопроизводство участват във въззивния процес в същото процесуално качество. С оглед на гореказаното е ясно, че е недопустимо частният тъжител и частният обвинител да извършват в производството и действия по линия на гражданския иск, когато не са предявили такъв иск в първата съдебна инстанция. В контролното съдебно производство субектите на процеса продължават да отстояват своите права и интереси от позициите на същото процесуално качество.
Субектите на наказателно-процесуални отношения нямат право на жалба. Съобразно предназначението на тяхното процесуално качество и процесуалната функция, която осъществяват с действията си, те участват във въззивното производство съобразно общата нормативна уредба на процесуалната дейност и в частност на съдебното заседание.