43. Постановяване на присъдата

1. Присъдата е основен правораздавателен акт, постановяван от съда като окончателен за съдебното заседание на първата (и на въззивната) инстанция.

2. Съдът постановява присъда, като пети и последен етап на съдебното заседание, след като изслуша пренията и последната дума на подсъдимия.
ВИДОВЕ ПРИСЪДИ: ОСЪДИТЕЛНА (доказана виновност – деянието е извършено) – извършено от подсъдимия, извършено е от него виновно, деянието е престъпно; ОПРАВДАТЕЛНА (доказана невиновност, недоказана виновност, недоказана невиновност) - деянието не е извършено, не е извършено от подсъдимия, не е извършено от него виновно, деянието не е престъпление.

3. Дейността на съда при постановяване на присъдата, в хода на съвещанието на съдебния състав, се разделя на две основни съставни части: обсъждане и вземане на отношение по всички въпроси на делото, от една страна и от друга - постановяване на присъдата като процесуален акт, решение, въплъщаващо в себе си вътрешното убеждение на правораздавателния орган (чл. 299, ал. 1 НПК).
а) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и взема отношение по следните въпроси:- има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;- съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;- подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 НК какво общо наказание да му се наложи (включително възможността за определяне на наказание при условията на чл. 5 НК - под законоустановения минимален предел);- налице ли са основания за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 НК;- да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64, ал. 1 НК каква възпитателна мярка да се наложи;- какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;- какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;- на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;- налице ли са условията по чл. 68 и 69 НК (определяне условно осъденият да изтърпи наложеното му с предходна присъда наказание) и какво наказание подсъдимият да изтърпи;- налице ли са условията по чл. 53 НК (отнемане в полза на държавата);- да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;- какво да стане с веществените доказателства;- на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимият е обвинен за няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършване на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава указаните по-горе въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
б) В резултат на съвещанието и в зависимост от наличието на фактически състав-основание, съдът постановява присъда:

4. Множество са въпросите, които трябва да бъдат обсъдени при постановяване на присъдата и приемане на самия процесуален акт.а) Когато е пропуснал да присъди по граждански иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока на обжалването (чл. 301, ал. 3 НПК).
б) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно (чл. 306, ал. 1 НПК):- определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 НК и приложението на чл. 53 НК (отнемане в полза на държавата)- първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;- налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 НК (постановяване условно осъденият да изтърпи цялостно или частично отложеното наказание, а предсрочно освободеният да изтърпи неиз-търпяната част на наказанието) и какво наказание да изтърпи подсъдимият;- веществените доказателства и разноските по делото;- жалбата против мярката за неотклонение задържане под стража.
в) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 15 дни. По делата, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите може да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 30 дни (чл. 308 НПК).

5. При постановяване на присъда и непосредствено след това наказателно-процесуалната форма поставя изисквания пред съда:
а) Реквизити на присъдата (чл. 305 НПК). Най-важни компоненти на правораздавателния акт са мотивите и диспозитивът.
б) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража може да се замени с гаранция или с домашен арест. Ако подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск или глобата и конфискацията.