42. Съдебни прения. Последна дума на подсъдимия. Протокол от съдебното заседание

1. Извършеното съдебно следствие предоставя на процеса доказателствената основа за изграждане на изводи, заключения, версии. Оттам насетне субектите на процеса трябва да изложат пред ръководно-решаващия орган анализ на стойността на доказателствата и доказателствените средства и своите изводи относно установяването на релевантните по делото фактически обстоятелства и приложението на закона.

2. След приключване на съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения. Пренията (речите на страните) започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия
След приключване на съдебните речи, всяка страна може да направи реплика по повод твърденията и доводите на другите страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика, съобразно указаната по-горе причина. Лицето, направило реплика, има право на дуплика, за да изложи пред съда процесуалната си позиция по повод на реплика на друга страна.

3. Основополагащо за съдебните речи е значението на обвинителната реч на прокурора и речта на защитника.
а) Обвинителна реч на прокурора. В обвинителната си реч прокурорът следва да изрази окончателно формиралото се у него вътрешно убеждение по въпросите от фактическо и правно естество: - прокурорът трябва да бъде обективен; - частният обвинител не става главен обвинител по дело от общ характер, дори ако остане единствена страна по обвинение, която отстоява искането подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. Той, също така, не поема тежестта на доказване, доколкото правилото за тежест на доказване е изрично и не оставя място за колебания и тълкуване; - когато съдът, в тези случаи, осъди подсъдимия, това не означава че правораздавателният орган става обвинител и замества в това качество прокурора.
б) Защитна реч на защитника. Като страна в съдебното производство защитникът упражнява предоставени му от закона процесуални права на собствено основание, като самостоятелен субект на наказателния процес. В речта си защитникът следва да отстоява позиция в полза на подсъдимия, което предвид презумцията за невиновност може да означава: обосноваване на невиновност, навеждане на аргументи за по-мека отговорност, определяне на по-леко наказание, условно осъждане, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, определяне на наказание под законоустановения предел - при условията на чл. 55 НК.

4. Съдебните прения са етап на съдебното заседание, отреден за анализ на всички въпроси, отнасящи се до оценка на доказателствата и доказателствените средства, разкриване на фактическите обстоятелства от предмета на доказване, определяне на правна квалификация на процесното деяние и прилагане на правилата на общата част на материалния наказателен закон. С оглед на това законът е предвидил някои основни правила:
а) Участващите по делото страни се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие.
б) Съдът не може да ограничава съдебните прения. Председателят на състава прекъсва страните само, когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

5. Последна дума на подсъдимия. След завършване на съдебните прения, председателят на съдебния състав дава на подсъдимия последна дума. Това е четвъртият, предпоследен етап на съдебното заседание, конструиран специално с оглед възможността, преди съдът да се оттегли за постановяване на присъда, да изслуша последните доводи на привлеченото към отговорност лице.
Особено значение има последната дума на подсъдимия с оглед възможността съдът да направи извод относно субективната страна на състав на престъпление, възможността спрямо лицето да се реализира превантивно-възпитателно въздействие и без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, опасността да извърши друго престъпление или да прекъсне процесуалните връзки с държавния процесуален орган (с оглед определяне на мярка за неотклонение) и т.н.

6. Протокол на съдебното заседание (чл. 311-312 НПК). Извършените в заседанието на съда действия и постановените процесуални актове се отразяват в протокол. В по-конкретен план същността и значението на протокола е разнолико.а) В протокола се съдържат обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, предявените веществени доказателства, отбелязва се прочитането на писмените доказателствени средства. В този смисъл протоколът е писмено доказателствено средство, което визира в своето съдържание доказателства и доказателствени средства, включително други писмени доказателствени средства.б) Посочват се извършените съдебни следствени действия, чрез които се реализират способите за събиране и проверка на доказателствени материали, в тяхната хронологична последователност.в) В протокола се фиксират всички изявления на субектите, които не представляват по същество доказателствени средства, но реализират техни права и правомощия - искания, бележки, възражения, изявления на експерта при неговия разпит и т.н.г) Отразяват се всички разпореждания на председателя на съдебния състав и определенията на съда, с посочване на мотивите.д) Указват се прочетените документи, протоколи и използваните кинозаписи, видеозаписи и звукозаписи, които са неотделима съставна част на материалите по делото и страните следва да бъдат запознати с тях.е) В протокола се посочват ангажираните от страните становища, които те са застъпили на съдебните прения, включително направените реплики и дуплики.ж) Протоколът съдържа и всички останали указания на съда, които се отнасят до конкретизиране на особеностите на отделното дело - дата и място на съставяне, участващите лица, данни за личността на подсъдимия, посочване на съда, производството и извършените съдопроизводствени действия, както и действията на страните като израз на служебното начало за прокурора-държавен обвинител и превъплъщение на правото на защита на гражданите.
Протоколът се изготвя от съдебния секретар, който заема особено процесуално положение:- не е субект на наказателния процес, но подлежи на отвод и самоотвод на основания, отнесени до случаи на предубеденост и заинтересуваност на съдия и съдебен заседател (член на колективния държавен процесуален орган);- неговата дейност е присъща по-скоро за субектите на наказателно-процесуалните отношения, съобразно техническия и помощен характер на секретарската длъжност. Той, обаче, няма самостоятелна проява, както другите субекти на процесуални отношения: свидетел, вещо лице, преводач и т.н.;- ако приемем, че съдебният секретар е субект на процесуални отношения, то той очевидно е единственият субект, чиято дейност се удостоверява от правораздавателния орган (с подпис на председателя на състава).Протоколът на съдебното заседание се подписва от председателя на съдебния състав, респ. едноличния съдия в първа инстанция и от секретаря. Този писмен документ не се удостоверява с подписите на поемни лица, доколкото при извършване на съдебни следствени действия в съдебно заседание не присъстват поемни лица, а заседанието се извършва публично.