40. Съдебно следствие. Прекратяване на съдебното производство. Прекратяване и спиране на наказателното производство

1. След даване ход на делото и произнасяне по исканията на страните, първоинстанционният съд преминава към втория етап на съдебното заседание - съдебното следствие. Следствието е процесуална територия на доказването. При него се осъществяват способи за събиране и проверка на доказателствен материал под формата на съдебни следствени действия. От съдържателна гледна точка, съдебните следствени действия напълно съвпадат с действията по разследване, които органите на досъдебното производство извършват в досъдебната фаза на процеса. Значението на съдебното следствие е изключително: съдебни следствени действия не може да се из-вършват в друг етап на съдебното заседание; ако в съдебните прения, в последната дума на подсъдимия или при постановяване на присъдата се очертае необходимостта от извършване на разпит, оглед, претърсване, изземване, експертиза, следствен експеримент или разпознаване на лица и предмети, възобновява се етапа на съдебното следствие.

2. Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт на прокурора или тъжбата на частния тъжител по дела от частен характер. С това главният обвинител в производството предявява обвинението в съдебно заседание.

3. Провеждането на съдебно следствие основно се реализира като последователност на множество съдебни следствени действия. а) Разпит на подсъдимия. б) Разпит на свидетел се предприема веднага след приключване разпита на подсъдимите лица. в) Оглед, разпит на вещи лица и други следствени действия
След като съдът извърши всички налагащи се, по негово убеждение, съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Ако страните не направят искания или направените са несъстоятелни, председателят обявява съдебното следствие за приключено; за това не се държи отделно определение.

4. Прекратяване на съдебното производство (чл. 288 НПК). Съдът прекратява съдебното производство и изпраща материалите на съответния прокурор, когато на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, а също ако на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен или военен съд.

5. Прекратяване на наказателното производство (чл. 289 НПК). Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4 НПК. Обвиняемият се счита за невиновен до доказване на противното, съобразно действието на презумцията за невиновност. Прекратяването на процеса поради давност или амнистия не установява невиновността на обвиняемия и в този смисъл не е реабилитиращо основание; винаги остава съмнение в евентуалната виновност на привлеченото към отговорност лице, т.е. че то е избягнало държавната наказателна репресия поради обективни причини: изтичане на определен срок от време или влизане в сила на закон.

6. Спиране на наказателното производство - случаите на чл. 25 и 26 НПК. След отпадане на процесуалните пречки за гледане на делото, производството се възобновява, като се извършат нови следствени действия в етапа на съдебното следствие или се преминава към следващите етапи на съдебното заседание (съдебни прения, последна дума на подсъдимия).