4. Форма на държавното управление и държавното устройство.

I. Форма на Държавно управление.
Държавата е особена политическа организация на народа (обществото), който живее в границите на определена територия, върху която се осъществява държавната власт. Тя е инструмент за интеграция на обществото. Конституционноправната наука изследва проблемите на държавната власт в гражданското общество.
Проблемът за формите на държавно управление е дискусионен. Според господстващото мнение критерият за ФДУ е характерът на висшите държавни органи и взаимоотношенията между тях. Основните ФДУ са 2: републиканска и монархическа.
1. Монархическа.
- абсолютна монархия – неограничена (Бруней, Саудитска Арабия)
- дуалистична монархия - с белези на абсолютна и конституционна монархия (Йордания, Мароко);
- конституционна монархия;
- парламентарна монархия-монарха е символ на държавността без реална власт;
2. Републиканска:
- президентска република-САЩ,Русия
- парламентарна република-България,Италия
- полупрезидентска република-Франция,Полша
Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в отделните страни. В основата на това управление стоят взаимоотношенията междуу законодателната и изпълнителната власт. Механизмите на парламентарното управление са конституционно регламентирани. Парламентаризмът е система за управление, при която ясно и прецизно са установени взаимоотношенията между висшите държавните органи-НС, президента и МС. Парламентът е център на политическия живот.
До 1946г. България е конституционна монархия. През 1946г. се провежда референдум по въпроса за формата на управление. Този референдум заменя монархическата форма с републиканска. Републиката е провъзгласена на 08.09.1946г. и това поставя началото на републиканското управление у нас. На 4 декември1947г. е приета конституцията, в която е посочено, че НРБ е държава с представително управление.
К. от 1971г. също възприема идеята за представително управление, без изрично да я декларира.
К от 1991г.(чл.1,ал.1) прогласява: ”България е република с парламентарно управление”.

II. Форма на държавно устройство.
Държавите биват: унитарни, федеративни, конфедеративни и държавна Уния.
1. Унитарна държава - суверенитетът е неделим. Тя има изградена единна система от държавни органи; единна Конституция; единно законодателство и единно гражданство. Териториалната и организация също е единна. Територията и се дели на различни административно-териториални единици - области, окръзи, райони, околии, общини или др.
2. Конфедерация - това е съюз от държави. Създава се на договорна основа между две или повече държави. Конфедеративния съюз е неусточива общност от държави, които съхраняват своя суверенитет. Субектите на конфедерацията имат своя независима държавна организация. ЕС притежава белезите на конфедерация. Конфедерацията създава свои органи, които се грижат за общите дела на съюза.
3. Федерация-съюзна държава.Тя е единна държава, която трайно обединява множество държави или държавни образувания. Федерацията има ощи органи - парламент, правителство, върховни съдийски органи. Обикновено е двукамерен-едната се избира от цялото население, а другата камара-от представители на държавните образувания, които са субекти.
4. Уния-особено държавно формирование, което се характеризира с лабилни връзки м/у държавите.
а) лична уния - едно лице-монархът, е глава на две или повече суверенни държави. Това е етрайно обединение.
б) реална уния-един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзът между тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите.
България е унитарна държава. В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно устройство. Едва в Конституцията от 1991 (чл.2 ал.1) изрично се посочва: ”РБ е единна държава с местно самоуправление.В нея не се допускат автономни или териториални образувания”.
Промяната на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.
Територията на Република България се дели на административно-териоториални единици, които са част от единната територия на държавата. Според К (чл.135 ал.1) територията на Б се дели на общини и области. Съставни адм.-териториални единици в общините са кметствата и районите.