38. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание

1. Действията преди разглеждане на делото в съдебно заседание (Глава деветнадесета НПК) са първият обособен стадий в съдебната фаза на процеса. Дейността на съда в този процесуален момент все още не е правораздавателна: не се разглежда наказателно дело, с цел да се реши с присъда. Взема се становище относно наличието на предпоставки за извършване на съдебно производство.

2. Съдебно производство се образува след като съдът бъде валидно сезиран. Процесуалните средства за това са обвинителен акт на прокурор и тъжба на пострадало от престъпление лице, в следствие на което се създава задължение за председателя на съда да се произнесе. По факта на обвинителния акт той образува съдебно производство от общ характер и определя съдия-докладчик.

3. За престъпления'от частен характер, когато председателят на първоинстанционния съд е приел с разпореждане тъжбата на пострадалия, се насрочва съдебно заседание на съда. С оглед внесения от прокурор обвинителен акт или тъжбата, председателят определя съдия-докладчик, който обсъжда определени въпроси (чл. 248, ал. 2 НПК): подсъдно ли е делото на съда; има ли основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или неговия повереник; налице ли са основания с оглед разглеждане на делото в условията на бързо производство, незабавно производство, съкратено съдебно следствие, за производство за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и за решаване на делото със споразумение (глави двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и двадесет и девета НПК).

4. След извършване на проверката по чл. 248 НПК, съдията-докладчик:
а) Прекратява съдебното производство (чл. 249 НПК): - когато делото не е подсъдно на този съд, съдията-докладчик прекратява съдебното производство и изпраща делото в съответния съд ;
б) Прекратява наказателното производство (чл. 250 НПК) - на основания по чл. 24, ал. 1 НПК, включително когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. - при прекратяване съдията се произнася по веществените доказателства, мярката за неотклонение, мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията; - препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора, обвиняемия и на пострадалия,
в) Спира наказателното производство (чл. 251 НПК): - основанията за спиране са указани в чл. 25 и 26 НПК; - съдията-докладчик отменя мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало и се произнася по мярката за неотклонение; - след като отпаднат процесуалните пречки, обусловили спирането на делото, производството се възобновява и се насрочва съдебно заседание на първа инстанция.
г) Когато наличните по делото доказателства аргументират основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, съдията-докладчик насрочва, разглежда и решава делото по реда на особените правила.
д) Във всички останали случаи, съдията-докладчик насрочва съдебно заседание. Той се разпорежда: за връчване на преписи от обвинителния акт, респ. тъжбата и разпореждането за даване ход на тъжбата на подсъдимия по делото; за изпращане на съобщения до частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и не-встъпилия в производството пострадал; за призоваване на лицата и за предприемане на мерки за осигуряване на възможността на страните да се запознаят с материалите по делото и да правят необходимите извлечения.
е) От момента на насрочване на съдебното заседание и насетне се проявява правораздавателният характер на съдебното производство и преди всичко основното начало на състезателност на равнопоставени страни.