37. Административно наказание.

Административно-наказателна отговорност (АНО). С налагане на административното наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст. Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване, като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв. Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес
Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение. Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно. Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.
Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано. Наказанията могат да се определят само със закон или указ. Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление. Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи. Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.
Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.
Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници, за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.
Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.
С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновено глоба). Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки. При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.