37. Прекратяване и спиране на наказателното производство

1. Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, в общия случай, прокурорът прекратява наказателното производство и това е процесуален израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт (чл. 243 НПК).

2. Основания за прекратяване. Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:
а) Общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК, които се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление, деецът е починал); б) Липса на достатъчно доказателства (не е доказано участието на обвиняемия в престъплението - чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК)

3. Процесуален съдебен контрол по отношение на прекратяването на наказателното производство от прокурор в досъдебната фаза на процеса. Провежда се от съда с първоинстанционна компетентност : -в чл. 243 НПК законодателят е указал, че съдът еднолично и в закрито заседание се произнася по постановлението за прекратяване по жалба на обвиняем или пострадал; -съдът може да потвърди постановлението; - съдът може да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни за прилагане указания. -съдът изменя постановлението относно основанията за прекратяване и разпореждането с ведомствените доказателства.

4. Когато се сложи край на наказателното производство (в случаите на цялостно или частично прекратяване на делото), следва да са решени въпросите на веществените доказателства, отмяната на мерките за неотклонение, мерките за обезпечаване на гражданския иск и мерките за обезпечаване на глобата и конфискацията. По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство по чл. 250 НПК, както и съдът във всички съдебни инстанции при прекратяване на производството. а) Произнасяне по веществените доказателства. б) Отмяна на мярката за неотклонение. в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

5. В Глава двадесет и шеста НПК е уредена процесуална възможност за съдебен контрол върху продължителността на предварителното производство, считано от повдигане на обвинението.

6. Прокурорът спира наказателното производство при наличие на процесуални пречки (чл. 244 НПК). До тяхното отпадане процесът остава висящ, запазват се процесуалните условия и процесуалните отношения, но не се извършват действия по хода на делото –
а) Основания за спиране. НПК урежда три категории основания:-общите основания за спиране на наказателен процес по чл. 25 и 26 НПК (невменяемост); -извършителят на престъплението не е разкрит; -продължително отсъствие на единствен свидетел очевидец извън пределите на страната за срок от 1 година, ако неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината и не може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция (чл. 244, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 474 и 475 НПК).
б) С постановлението за спиране прокурорът извършва действия в няколко насоки: - прекратява наказателното производство; -при спиране на процеса, когато извършителят на престъплението не е разкрит и привлечен към отговорност, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването. -когато вследствие на издирването се разкрие извършителят на престъплението, то органите на МВР съобщават на прокурора резултатите и му предоставя отново делото ведно със събраните материали.
в) Съдебен контрол:- постановлението за спиране, може да се обжалва от обвиняемия и от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа. Съдът се произнася с определение еднолично, в закрито заседание и не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда; - съдебното определение не може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия пред въззивен съд. - след изтичане на едногодишния срок по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК също може да се подаде жалба до съответния първоинстанционен съд.