31. Административнонаказателна отговорност – обща характеристика. Административно нарушение. Административно наказание.

Админ.-наказателна отговорност (АНО). С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са административните нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие - приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случаи на престъпления.
- Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст. Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. - пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване, като му се наложи адм. глоба от 500 до 5000 лв. Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено или лишаване от свобода до 5 години, когато е извършено по непредпазливост, престъплението да не представлява голяма ОО-ст, да липсват имуществени щети и целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност. Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно – наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК - маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията. Съгласно разпоредбите на чл.218б, при маловажни случаи на кражба, на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв. Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес

Административното нарушение е в основата на административната принуда. То е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Адм. нарушение прилича на престъплението от гледна точка на това, че е винаги човешко деяние. Адм. деяние е и противоправно (нарушава установения ред на държавните учреждения). Белези на адм.нарушение: човешко деяние, противоправно, общественоопастно деяние (в по-малка степен от престъплението). Деянията, които съставляват административно нарушение се определят със закон или указ. За да бъде наказуемо по българските закони адм. нарушение трябва да е било извършено в пределите на Република България или на чужда територия, но да засяга интересите на страната. Адм. нарушение трябва да е извършено виновно. Без вина няма отговорност. Отговорност носят само вменяемите пълнолетни лица и навършилите 16 г., които разбират значението на деянието и последиците от него. Останалите не носят адм. отговорност. Деянието е извършено умишлено, ако деецът е съзнавал ОО-я му характер и е предвиждал ОО последици и е целял или допускал настъпването им. Умисълът – може да е пряк или косвен. Непредпазливостта - небрежност и самонадеяност. Адм. нарушения се извършват предимно по непредпазливост и именно това, както и по-малката им степен на ОО-ст, обясняват различието между АНО и НО по НК. Небрежност има, когато деецът е допуснал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предотврати. Самонадеяност има, когато деецът е допускал настъпване на обществено опасни последици, но самонадеяно се е надявал, че ще ги предотврати. Това са основен вид административни нарушения.. Не се считат за административно нарушение деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не се наказва приготовлението, а опитът за административно нарушение /при определени случаи/. Подбудителите, помагачите и укривателите на административното нарушение със съучастие се наказват само в някои изрично предвидени със закон случаи. Адм. нарушение е наказуемо. Извършителят се наказва с административно наказание. Санкционирането става по административен ред от административните органи и длъжностни лица. Характерните белези на административното нарушение характеризират обективната и субективната му страна. И двата вида белези трябва да са налице, за да се реализира административно-наказателна отговорност. Към първия тип белези спадат: деянието, обществената опасност, насоченост на деянието, наказуемост и ред, по който се наказва нарушението. Към втория тип белези – вина, мотиви, цели за извършване на нарушението. Адм. нарушение се установява със съставен акт от актосъставителя. Това е на практика констативен акт. Той не поражда преки правни последици (освен в редки случаи – глоба с фиш или квитанция.) Съставеният акт има 3 основни функции – установителна, обвинителна и сезираща. Съгласно ЗАНН тежестта на доказване на вината на обвиненото в нарушение лице лежи върху актосъставителя и адм.-наказателния орган. Тези три функции придават на съставения акт характеристика на административен акт от установително естество. Актосъставителите са определени изрично от закона лица: ръководители на ведомства, организации, областни управители, управители, кметове на общини, на които е възложено приложението или контрола по прилагане на административните актове. За да е налице адм. нарушение, деянието трябва да притежава присъщите правни белези. Ако някой от тях липсва, то административно нарушение няма въобще.
Когато е извършено при крайна необходимост и неизбежна отбрана, извършителят не носи отговорност, тъй като нарушението се дисквалифицира. Белезите на нарушението са налице, но то е дисквалифицирано по волята на законодателя. Когато деянието е малозначително (маловажно и явно маловажно), административното нарушение не се дисквалифицира, а се приемат съответни по-малки форми на санкциониране – глоби с квитанция или фиш и пр.
Адм. нарушение може да представлява приготовление, опит и съучастие (подбудителство, помагачество и укривателство). Това са умишлени административни нарушения.

Административно наказание.
Административно-наказателна отговорност (АНО). С налагане на административното наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст. Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване, като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв. Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес
Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение. Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно. Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.
Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано. Наказанията могат да се определят само със закон или указ. Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление. Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи. Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.
Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.
Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници, за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.
Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.
С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновено глоба). Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки. При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.