35. Административна принуда – понятие и видове.

Двата основни метода на дейност на държавната администрация са методът на убеждението и методът на държавната принуда. Държавната принуда е неизбежна в държавно организираните общества. В основата й стои правното нарушение. То може да бъде вече извършено или да има непосредствена опасност да бъде извършено. Като цяло държавната принуда е “необходимо зло”, което представлява в същото време социална ценност. Методът на държавната принуда е способ за управленско въздействие от страна на държавните органи и длъжностни лица върху психиката, съзнанието и волята на адресатите с оглед осигуряване на тяхното правомерно поведение или правно санкциониране. Тя е правнопозволена дейност. Тя се основава на правно установени основания (норми), субектите и обектите на принудата са също правно определени. В зависимост от вида на нарушението, основа за реализиране на правната принуда, тя бива административно правна, финансовоправна, трудовоправна, наказателноправна и т.н.

Административната принуда е вид държавна принуда, тъй като се прилага при извършено административно нарушение. Като вид държавна принуда тя също е правна – основава се на правни норми. Когато се изразява в санкциониране за извършени административни наказания тя се нарича административно-наказателно правораздаване. Админ. принуда се осъществява преобладаващо от държавната администрация, за която не е необходима санкция на друг орган (съдебен). Контролът за законност върху нея е по критерии последващ. Административната принуда се осъществява в сферата на извънслужебни отношения. Обикновено тя се налага с индивидуални и общи Административни актове. По своята същност административната принуда е принудително управленско въздействие върху отраслите, което влече неблагоприятни последици и има за цел да формира мотиви за правомерно поведение. Според предназначението си админ. принуда бива 2 вида: административно наказание и принудителна административна мярка (ПАМ). Наказанието има за цел да се реализира държавна репресия спрямо нарушителя. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Наказанията се налагат, а ПАМ се прилагат, тъй като в първия случай се прилага санкцията, а във втория – диспозицията на приложимата правна норма. При ПАМ няма санкция. Административната принуда може да бъде от морален или материален характер. Правната уредба на административната принуда е в Конституцията, в някои основни закони като ЗАНН, ЗМСМА, ЗСВ, НПК и т.н. Паралелно се прилагат и двата правни режима – обща клауза на процеса за реализиране на админ. принуда и специализираната клауза, която има приоритет пред общата.